Златният бряг [bg]

Уилям и Шарлот Станхоуп бяха отседнали в една от къщите на „Крийк“, а не при нас, слава Богу. Уилям се възползва от възможността, предоставена му от погребението на Джордж, за да си свърши някои работи в Ню Йорк.

По предложение на Сюзън Скуаер Станхоуп си уреди среща с Епископа на Алхамбра. Първо се срещнаха в Алхамбра, без мен, след това се върнаха в Станхоуп Хол, разхождаха се из имението, ритаха тухлите и сключиха сделка. Аз всъщност не ги бях видял да сключват сделка, но можех да си ги представя, застанали в свещената горичка, с вили в ръце и с открити двойни копита да си допират рогата и да мърдат опашки.

Същата вечер вечеряхме в Лоукаст Вели: Сюзън и Джон, Уилям и Шарлот. Уилям съвсем подходящо избра един италиански ресторант. Много добър и много скъп. Уилям, за разлика от моите родители, има добър вкус за ресторантите. Но понеже Уилям ми е клиент и щяхме да свършим някаква делова работа, отнемаща не повече от няколко минути, аз трябваше да платя вечерята от фонда на „Пъркинс, Пъркинс, Сатър и Рейнолдс“. Уилям прави този номер всеки път, когато е в града, въпреки че фирмата ми не е свършила с него работа за пет пари, да не говорим, че на мен не ми плаща нищо. Следователно аз винаги плащам сметката със собствената си кредитна карта.

И така, Уилям започна делово.

— Джон — каза той, — твоят съсед купи не само къщата, но и цялата земя. Утре сутринта ще съставим договора. Два милиона веднага, осемнайсет милиона при прехвърлянето. Ще дойда в десет в кантората ти в Лоукаст Вели и ще обсъдим подробностите. Той ползва услугите на „Купър и Стайлс“ в Глен Коув за сделките си с недвижими имоти. Ти ги познаваш, така че няма да имаме никакви проблеми с тази сделка. Нека да приключим всичко за няколко седмици. Той има парите. Няма смисъл да изчакваме. Съобщи утре това на данъчните служби, за да зачеркнат имота от списъка за продажбите на търг. Кажи им, че ще си получат парите след около трийсет дни. Направи това още утре. И още утре се обади на „Купър и Стайлс“ и им кажи да очакват да прочетат договора най-късно утре следобед. И им кажи, че вдругиден искам да представят договора на клиента си. Никакви юридически разтакавания. Цялата японска империя е била покорена с един-единствен документ от една страница, който е бил подписан за пет минути.

(Откъде знаеш? Да не си бил на риболов на Мартас Винярд?)

— Да, сър.

— И, Джон, пази това в строга тайна.

— Да, сър.

— Сигурно този идиот си представя, че може да раздели земята и да направи голям удар — продължи Уилям. — Искам да подпишем всичко, преди да му е дошъл друг акъл. Ще говориш с „Купър и Стайлс“, без изрично да им подсказваш какво не искаш да казват на клиента си. Те и без това нищо няма да кажат, защото си искат хонорара.

— Да, сър.

Франк Белароса може да е всякакъв, но не и идиот.

— Той сигурно си мисли, че може да подкупи или да заплаши длъжностните лица, за да презонира земята. Още много има да учи за обществените отношения тук.