Златният бряг [bg]

— На мен също.

Не си направих труда да сляза от колата и да затворя портите, тъй като възнамерявах отново да мина през тях след около десет минути. Сюзън, разбира се, забеляза това и мълча през целия път до вкъщи. Докарах ягуара пред входната врата и Сюзън ме погледна.

Минаха няколко секунди, след това казах:

— Няма да вляза вътре. Ще се върна за нещата си утре.

— Къде отиваш?

— Това наистина не е твоя работа.

Тя понечи да слезе от колата, след това се обърна и каза:

— Моля те, не ме оставай тази вечер. — И добави: — Но ако го направиш, вземи своята кола. — Тя протегна ръка и се усмихна: — Ключовете, ако обичаш.

Изключих двигателя на ягуара и й дадох ключовете. Сюзън отключи входната врата и двамата влязохме вътре — аз тръгнах към кухнята, за да взема своите ключове, а тя — нагоре по стълбите, за да си легне.

Докато вървях обратно към входната врата, телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката от горния етаж. Чух я да казва:

— Да, татко, добре съм.

Отворих вратата, за да изляза, но отново чух гласа й:

— Добре, но сигурно това му е мнението за теб, иначе не би го казал. Джон винаги си подбира точно думите.

Макар че не обичам да подслушвам, останах при входната врата и я чух да продължава:

— Не, той няма да ти се извини и аз няма да ти се извинявам заради него. — Тишина, след това: — Съжалявам, че мама е разстроена. Всъщност мисля, че Джон би казал повече неща, ако тя не беше там. — Отново тишина, след това: — Добре, татко, да поговорим утре. Да, татко…

Извиках към горния етаж:

— Кажи на този кучи син да си намери друг безплатен адвокат.

Чух Сюзън да казва:

— Не затваряй, татко, Джон току-що каза, цитирам: „Кажи на този кучи син да си намери друг безплатен адвокат“. Да…

Тя извика надолу към мен:

— Татко казва, че си търсиш белята, че си срам за баща си и че си некомпетентен.

— Кажи му, че той не е и половината от това, което е бил баща му, и че най-доброто у него виси между краката на Август.

Сюзън каза:

— Татко, Джон казва, че не е съгласен с това. Лека нощ.

Чух я да затваря телефона. След това се провикна надолу към мен:

— Лека нощ, Джон.

Тръгнах нагоре по стълбите.

— Трябва ми походната чанта.

Влязох в спалнята ни, за да си взема чантата от килера, а Сюзън, която сигурно се е събличала, докато говореше по телефона, лежеше върху чаршафите с кръстосани крака и четеше някакво списание чисто гола.

Вижте сега, има нещо в една гола жена, което не може да ме остави безразличен, разбирате ли, а и наистина се чувствах върховно, след като току-що бях казал на Уилям Станхоуп какво мисля за него; при това на леглото ми сега, съвсем гола, лежеше дъщеря му, мръсницата. Някак си интуитивно знаех, че трябва да я изнасиля, за да е пълна победата ми. Това и направих. На нея, изглежда, й хареса.