Златният бряг [bg]

Естествено, щях да уверя тъста си, че ще направя всичко възможно, за да изхвърля старата Етел, но на практика щях да направя точно обратното, както с Джордж само преди няколко дни. Уилям Станхоуп е едно монументално дърво, толкова безчувствено и егоцентрично, че действително смята, че може да поиска от мен да му помогна да забогатее и аз ще се съглася да направя това (безплатно) само защото съм женен за дъщеря му. Каква свиня.

— Мама и татко изглеждаха добре — каза Сюзън. — Загорели и в добра форма.

— Приятно е, че ги виждаме пак.

— Ще останат още три-четири дни.

— Не могат ли да останат по-дълго?

Тя ме изгледа косо и аз разбрах, че не съм го казал достатъчно убедително. Все още не бях пратил Уилям и жена му по дяволите, както си бях обещал, че ще направя, и се радвам, че още не съм си изпълнил обещанието, защото това само би усложнило отношенията между мен и Сюзън.

Спрях пред църквата и Сюзън отвори вратата си:

— Беше много трогателно. Искам да кажа, това, че Етел реши да остане при съпруга си. Те са били заедно половин век, Джон. Вече няма такива бракове.

— Няма. Знаеш ли защо мъжете умират преди жените си?

— Не, защо?

— Защото така искат.

— Ще се видим по-късно.

Сюзън слезе от колата и се отправи към роднинската стая, а аз — обратно към гробището.

Погребенията, разбира се, са време, когато се замисляш върху живота си. Искам да кажа, че ако ти трябва някакво доказателство, че не си вечен, то е тази дупка в земята. И естествено започваш да се питаш дали живееш правилно, а после си задаващ въпроса, че и да живееш правилно, какво от това? Искам да кажа, че ако Ханингс и хората му премахнаха страха от пламъците на ада и не обещават четиризвезден рай, тогава кой го е грижа какво правиш на земята? Ами мен ме е грижа, защото все още вярвам, че има разлика между добро и зло и без да ми е неудобно, ще ви кажа, че вярвам в съществуването на прекрасния рай. И знам, че Джордж вече е там, въпреки че Ханингс забрави да го спомене.

Но да оставим настрана мислите за отвъдното, човек наистина се пита дали не би могъл да извлече още малко наслада от живота. Искам да кажа, че животът все още ми харесва, но много добре си спомням, че имаше едно време, когато нещата вкъщи вървяха по-добре. Затова трябва да си отговаря на вечния въпрос: Да се махна ли, или да се опитам да подобря положението вкъщи?

Минах през портите на гробището и по заградената от дървета алея се отправих към парцела на Станхоуп. Интересно беше, че членовете на семейство Станхоуп, които имаха нужда от толкова много земя приживе, сега се бяха разположили тук удобно само върху един акър, а имаше място и за още.