Златният бряг [bg]

— Накарайте ги да смъкнат с още десет или си намалете комисионата.

— Но…

Затворих телефона. След един приличен интервал от около час мистър Мелзър отново се обади.

— Ще вземат 210000 долара, мистър Сатър. Това е всичко, което мога да направя. Ще ви допълня останалите пет. При положение че все още могат да ви обвинят в углавно престъпление, предлагам ви да се съгласите.

— Само не разбирам, мистър Мелзър, защо СВП и мафията още не са се обединили.

Мистър Мелзър се изсмя и отвърна:

— Професионална завист — след това добави: — Ще успеете ли да приготвите чека за шейсет дни?

— Да.

— Чудесно. Ще го предам на ръка на СВП и ще се погрижа всичко да е наред. Това е част от задълженията ми.

В това имаше един не много фин подтекст.

— И предполагам, че ще искате да получите собствения си чек по същото време — казах аз.

— Ще бъде много удобно.

— Добре. Обадете ми се след трийсет дни.

— Чудесно. И, благодаря ви, мистър Сатър. За мен беше удоволствие да работя с толкова изтънчен човек като вас.

Аз не можех да кажа същото, затова казах:

— Беше с учебна цел.

— Това само увеличава удоволствието ми.

— Между другото, мистър Мелзър, случайно да сте чули нещо във връзка с това как СВП са открили това недоглеждане от моя страна?

— Поразпитах току-там, мистър Сатър, но никъде не получих точен отговор. Въпреки това обаче можем да приемем, че едва ли са се ровили случайно в старите ви данъчни декларации.

— Можем ли да приемем тогава, че някой специално си е поставил за цел да ми създава трудности?

— Казах ви, мистър Сатър, не сте много приятен на СВП.

— Но аз не съм им приятен, откакто започнах да ги бия в собствената им игра още преди двайсет години. Защо ще преглеждат декларациите ми сега?

— О, мисля, че от години знаят за това ваше недоглеждане, мистър Сатър. Но им харесва да гледат как се трупат лихвите и глобите.

— Разбирам.

Но ми беше трудно да го повярвам дори за Службата по вътрешните приходи. Те пипаха здраво, но в общи линии честно, дори стигаха дотам, че ти връщаха пари, за които не си знаел, че си им ги платил в повече.

— Във всеки случай — продължи мистър Мелзър — на ваше място не бих се опитвал да разнищя това. Или — добави той — отново ще имате нужда от мен.

— Мистър Мелзър, аз никога повече няма да имам нужда от вас. И не се страхувам от която и да е служба в моето правителство. Ако съм убеден, че някой ме е нарочил да ме преследва, положително ще разнищя нещата.

Мистър Мелзър изчака да минат няколко секунди и каза:

— Мистър Сатър, ако мога да бъда откровен, хората като вас почти са изчезнали. Приемете загубата, преглътнете гордостта си и си живейте живота, приятелю. Нищо добро няма да излезе от опитите ви да се преборите със сили, които са много по-силни от вас.