![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Мистър Манкузо облече сакото си и взе чорапите и обувките си.
— Но да се забъркате с Франк Белароса е неетично, неморално и неблагоразумно. Много неблагоразумно.
Той се приближи още повече към мен в малкия камбуз, където стояхме.
— Чуйте ме, мистър Сатър. Забравете, че ви помолих да поставите микрофони в къщата на Белароса и че вероятно той не е извършил това убийство. Този човек е самото зло. Харесвате ми, мистър Сатър, и искам да ви дам един добър съвет. Кажете на Франк Белароса да се махне и да стои настрана от вас и жена ви. — Сега всъщност ме бе сграбчил за ръката и бе наврял лицето си в моето. — Аз съм гласът на истината и реалността. Вслушайте се в този глас. Този човек ще погуби и вас, и семейството ви. И това ще стане по ваша вина, мистър Сатър, не по негова. За Бога, кажете му да ви остави на мира.
Той беше съвършено прав, разбира се, затова казах:
— Благодаря. Харесвате ми, мистър Манкузо. Вие ми връщате вярата в човечеството, но почти в нищо друго. Ще помисля върху това, което ми казахте.
Мистър Манкузо пусна ръката ми.
— Благодаря за разходката, мистър Сатър. Приятен ден.
Той се изкачи по стълбичката и изчезна на палубата.
След минута го последвах и го видях на кея да нахлузва обувките си. Там вече имаше и някои други хора и те всички наблюдаваха този костюмиран човек, който бе слязъл от лодката ми. Поне няколко от тези хора вероятно си помислиха, че мистър Манкузо е приятел на мистър Белароса — какъвто беше и Джон Сатър — и че Сатър и този мафиот току-що са хвърлили, няколко тела в океана.
Извиках на мистър Манкузо:
— Ферагамо и Белароса са за една килия. А ние с вас трябва да поплаваме някой път пак.
Той ми махна с ръка и се скри зад една голяма шестнайсетметрова, закотвена на пристана „Алайд“, която бих купил, ако имах триста хиляди долара.
Извадих от сандъка малко полир и излъсках един месингов кнехт, докато заблестя на слънцето.
24.
Следващата седмица след плаването с мистър Манкузо помагах на Джордж Алърд да засади чемширови дървета на мястото, където някога беше централното крило на конюшнята. Работата беше тежка и можех да наема професионалисти да я свършат, но аз обичам да садя дървета, а Джордж бе обзет от маниакалната идея да спести на старите скръндзи Станхоуп няколко долара.
Когато хората работят заедно, въпреки класовите различия между тях възникват едни естествени и спонтанни дружески отношения. Така открих, че ми е приятно да разговарям с Джордж, който от своя страна се държеше малко по-свободно, шегуваше се и дори направи една недискретна забележка по отношение на работодателя си.
— Мистър Станхоуп — каза Джордж — ни предложи на мен и госпожата хиляда долара, за да напуснем вратарската къщичка. Кой, според него, ще върши всичката тази работа, ако аз не съм тук?
— Мистър Станхоуп вероятно е намерил купувач за цялото имение — казах аз.
— Намерил е купувач ли? Кой?
— Не съм сигурен, че е намерил, Джордж, но мистър Станхоуп иска да може да предложи празна вратарската къщичка на евентуалния купувач или иска да може да я продаде отделно.
Джордж кимна.
— Вижте, аз не искам да създавам проблеми, но…
— Не се тревожи за това. Чел съм завещанието на Август Станхоуп и в него ясно се казва, че ти и мисис Алърд имате право на доживотно обитаване на вратарската къщичка. Не позволявай Уилям Станхоуп да упражнява натиск върху теб и не приемай предложението му. — След това добавих: Не може да си наемете подобна къща тук за по-малко от двайсет хиляди на година.
— О, знам, мистър Сатър. Това не беше добро предложение, но и повече да ми предложи, няма да си отида. Това е моят дом.
— Добре. Имаме нужда от теб при портите.
Денят беше горещ и работата беше тежка за човек на неговата възраст. Но в това отношение мъжете обичат да се съревновават, и Джордж искаше да ми покаже, че все още се държи.
— Стига толкова засега — казах му аз по обед. — Ще се видим пак тук около два часа.
Отидох вкъщи и обядвах сам, тъй като Сюзън бе излязла, а след това написах писмо на сестра ми, Емили. Когато се върнах, за да продължим работата, намерих Джордж да лежи на земята между незасадените дървета. Приклекнах до него, но той не даваше признаци на живот. Джордж Алърд беше мъртъв. Вече нямаше кой да пази портите към Станхоуп Хол.