Златният бряг [bg]

Семейство Белароса нямаха причина да дойдат в погребалното бюро, разбира се, но италианците, както открих през годините, рядко пропускат погребение. Така че Франк и Анна се отбиха за около десетина минути един следобед и присъствието им причини леко вълнение, като че ли бяха някакви знаменитости. Семейство Белароса коленичиха до ковчега и се прекръстиха, а след това оставиха цветята за покойника — за които, между другото, трябваха двама мъже, за да ги внесат — и си тръгнаха. Изглежда, правеха това често.

Семейство Ремсън се отбиха в погребалното бюро късно в петък следобед — след затварянето на борсата и преди щастливия час в „Крийк“, — но демонстративно ме отбягваха, макар че побъбриха със Сюзън около минута.

Човек би си помислил, че присъствието на смъртта ще накара хората повече да ценят живота и да вникнат по-дълбоко в смисъла му. Би си го помислил. Но да си призная, всички дребни проблеми, които ме занимават извън погребалната зала, са същите и като вляза в нея. Защо трябва Лестър Ремсън или Уилям Станхоуп или който и да е да бъде различен?

Хора като семействата Дюпо, Потър, Вандермир и т.н., които можеха да се отбият за малко като наши приятели и съседи просто от чувство за благоприличие, вместо това изпратиха цветя. Не исках да търся подтекст в това, макар че можех да открия. Бях сигурен, че и на моето погребение ще постъпят така. Джим и Сали Рузвелт наистина дойдоха и Джим беше много мил с Етел, като седя до нея цял час и държа ръката й. Сали изглежда добре в черно.

И тъй, погребахме Джордж Алърд след службата в „Св. Марко“ в една приятна съботна сутрин. Гробището е на няколко мили от Станхоуп Хол, едно безименно частно парче земя, пълно с отишли си от този свят богаташи, и в стила на фараоните, с няколко дузини верни прислужници (само дето никой от тях не е бил убит, за да придружи господаря си в гроба), много домашни животни и дори две понита за поло, едно от които бе причинило смъртта на ездача си. Старите богаташи държат да си останат чалнати до самия край, а и отвъд.

Както казах, Джордж бе заровен в земята на Станхоуп, която съвсем не е малко и по ирония на съдбата беше последното парче земя, което семейство Станхоуп щяха да притежават на Лонг Айлънд.

До гроба бяха застанали петнайсетина човека, а преподобният мистър Ханингс извършваше богослужението; там бяха вдовицата Етел, дъщерята на семейство Алърд, Елизабет, съпругът й и двете им деца, Уилям и Шарлот Станхоуп, Сюзън, Едуард и аз плюс още няколко души, които не познавах.