Сянката на чинара [bg]

— Устните договори за недвижима собственост нямат законна сила — напомни Джейк.

— Не мразиш ли адвокатите? — подметна Уили на Карла.

— Повечето.

— Има законна сила, ако ние решим така — каза Уили. — Да си стиснем ръцете тази вечер за тайна сделка, а след процеса ще намерим истински адвокат, който да изготви истински договор. Отивате в банката, договаряте ипотеката и след три месеца приключваме.

Джейк и Карла се спогледаха. Застинаха за миг, като че идеята беше съвършено нова. Всъщност толкова често бяха говорили за Хокът Хаус, че вече им беше дотегнало.

— Ами ако не ни отпуснат ипотека? — попита Карла.

— Не ставай смешна. Всяка банка в града ще ви заеме парите.

— Надали — обади се Джейк. — В града има пет, съдил съм ги всичките.

— Вижте, двеста и петдесет хиляди са изключително изгодна цена за тази къща и банките го знаят.

— Мислех, че са двеста двайсет и пет — каза Джейк и погледна Карла.

Уили отпи от виното си, млясна доволно с устни и каза:

— Е, така беше за кратко, обаче вие не клъвнахте на тази цена. Честно казано, къщата струва поне четиристотин хиляди. В Мемфис…

— Вече сме водили този разговор, Уили. Това не е центърът на Мемфис.

— Не, не е, обаче двеста и петдесет хиляди е по-разумна цена. Това е положението, двеста и петдесет.

— Странен начин да продаваш, Уили — каза Джейк. — Ако не получиш колкото искаш, вдигаш цената, така ли?

— Повече няма да я вдигам, Джейк, освен ако не се появи някой лекар. Двеста и петдесет хиляди. Справедливо е и вие го знаете. Да си стиснем ръцете.

Джейк и Карла се спогледаха, после тя бавно се изправи и стисна ръката на Уили.

— Браво, момиче! — каза Джейк.

Сделката беше сключена.