Фурията на Първия лорд [bg]

— Блестящи последни думи — каза Фригия зад него. — Ще ги гравираме на гроба ви. Точно до „Той умря, заявявайки очевидното“.

— Уф — въздъхна лорд Плацида. — Започва се.

— Виждате ли? — продължи Фригия. — Сандос знае как да напусне този свят със стил.

— Ако искате да си тръгнете със стил, ще ви удуша с най-хубавата ви копринена туника — изръмжа Антилус.

Това накара Амара да се успокои и да се усмихне мълчаливо, въпреки страха, който я беше обзел. Страхът не изчезна, но стана по-лесен за приемане. Съпругът й, неговите холтъри, назначените му легионери и през последните месеци някои от най-влиятелните членове на Дианическата лига бяха работили, за да подготвят това място за тази сутрин.

Време беше да се уверят, че всичко това не е било напразно.

— Трябва да се присъединя към съпруга си — твърдо каза Амара. — Успех, Ария.

— Разбира се — отвърна Ария. — Ще се опитам да попреча на децата тук да се сбият помежду си, вместо да се бият с ворда. Успех, Амара.

Амара призова Сирус, скочи от стената и се издигна във въздуха. Понесе се бързо по дължината й, над река от мъже, облечени в стомана. Сутрешната светлина се отразяваше от полирания метал чиста и ярка, сякаш от вода. Барабаните отдолу започнаха да бият сигнал за готовност. Бяха толкова много, че на Амара прозвучаха като тътен на далечна буря.

Други куриери и пратеници бързаха нагоре-надолу по стената, по въздух или препускащи на бързи коне. Амара едва избягна сблъсък с друг летец, панически изглеждащ млад гражданин в прекалено голяма за него броня, който смотолеви бързо извинение през рамо, докато се мъчеше да овладее собствената си фурия. Тя си помисли, че той изглежда прекалено млад, за да посещава Академията, а още по-малко — да служи като куриер по време на война.

Но той можеше да лети, а вордът отне на алеранците възможността да пощадят младите хора от смъртоносната реалност. Поне му бяха дадени задачи, които може да изпълнява, вместо просто да бъде изпратен в редиците на рицарите Аери.

Амара внимателно се спусна към командния щаб, разположен приблизително в центъра на стената север-юг. От приземяването й плащовете на елитните рицари на метал и земя, охраняващи щаба, почти не потрепнаха. Очевидно слуховете за това как е постъпила с младия идиот пред палатката на принцепса вече се бяха разпространили поне дотолкова, че да бъде лесно разпозната. Началникът на охраната й махна, преди още да е стъпила на земята.

Амара мина с кимване покрай тях и намести меча си по-удобно на бедрото. Тя беше отхвърлила предложението да сложи лорика. Щеше да отнеме месеци, докато тялото й свикне с тежестта на бронята, а Амара не разполагаше с толкова време. Вместо това тя носеше далеч по-удобно кожено наметало, подсилено с плочки лека, здрава стомана. Почти сигурно щеше да я спаси от стрела или косо нанесен удар с меч.

Жалко, че вордът не използваше нито едно от тези оръжия.