Вендета: Отмъщението на Лъки

— И ти на мене — Лъки също я прегърна. — Планирай скоро да дойдеш пак.

Изпрати ги до лимузината, след това се върна в къщата и се обади на Джино, който звучеше като преди. Нищо не можеше да повали Джино — той наистина можеше да оцелява.

Кога ли и нейният живот щеше да се върне в нормалния си ритъм? Тъжно осъзнаваше, че без Лени нещата никога не могат да бъдат същите.

В един и тридесет следобед тя вече седеше зад бюрото си в „Пантър“. Тук бяха и собствените й мебели, а Киоко се беше настанил на своето бюро в предния офис — точно като в добрите стари времена.

— Дона Ландсман ще пристигне в два и половина — каза Буги. — Тя знае, че ще присъства на събрание на директорите на продукция.

— Добре — произнесе Лъки. — Точно така искам да стане.

— Мики ще бъде тук също в два и половина за среща с един от дистрибуторите си за чужбина. И двамата трябва да са точни.

Буги беше прав. Мики влезе в паркинга точно една минута след Дона Ландсман. Те се сблъскаха един с друг, докато Дона излизаше от колата си, и влязоха в зданието заедно. Не можеше да бъде по-добре.

Мики видя Киоко в предния офис и се намръщи.

— Къде е Изабел? — попита той раздразнено.

— Веднага ще се върне, господин Столи.

Мърморейки на себе си нещо за секретарките, Мики поведе Дона в офиса си и бързо спря.

Лъки се завъртя на стола си, за да ги поздрави.

— Изненада! — каза тя. — Не е ли точно като преди?

Зъбите на Мики изтракаха.

Лицето на Дона Ландсман се втвърди.

— Какво е това? — извика Мики. — Какво, по дяволите, става?

— Върнах се — спокойно отговори Лъки; наслаждаваше се на тяхното объркване. — Точно както казах, че ще стане.

— Как е възможно това? — острото лице на Дона беше пребледняло от гняв.

— Просто — небрежно заяви Лъки. — Сдобих се с още единадесет процента от акциите на „Пантър“ и сама гласувах да се върна. И знаеш ли какво, Дона? Никога вече няма да поемеш контрола, така че можеш да започнеш да ми продаваш акциите си. — Кратка пауза, докато Дона смели новините. — Разбира се — продължи Лъки, — може и да претърпиш солидни загуби, но хей — това са само пари.

— Какво, по дяволите… — изпуши Мики. — Аз имам шибания си договор.

— Дай ме под съд — спокойно каза Лъки. — Ще ми е приятно да се видим там.

— Къде са мебелите ми? Файловете ми? Проклетите ми награди? — крещеше той.

— Всичко е откарано в дома ти, Мики. Убедена съм, че всичко стои на сигурно място на автомобилната ти алея. Абигейл ще е много щастлива.

— Това няма да ти се размине — на челото на Мики пулсираха сини вени.

— Хей, все някой печели, нали? Съжалявам, Мики, но този път ти се оказа губещият.

Дона се взря в Лъки — нейния дяволски враг.

— Ще съжаляваш за това — каза тя през стиснатите си зъби. — Никой не може да ми се изпречва на пътя. Никой.

— О — произнесе Лъки. — Вече ми се разтрепериха гащите.