Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Точно така — и тя пусна малка провокираща усмивка.
Той удари печат в паспорта й и съсредоточено я загледа как се отдалечава от бюрото му. Нямаше търпение да се прибере в къщи и да изчука дебелата си жена — тази блондинка определено го беше възбудила.
Даниела мина и през митницата и забеляза шофьора, който стоеше отвън с името й, отпечатано върху голям бял картон.
— Моля, последвайте ме, госпожице Дион — учтиво каза Буги и взе пътната й чанта. — Това ли е единственият ви багаж?
Тя кимна.
— Тогава можем да се отправим право към колата — и той я поведе надолу по ескалатора, след това през вратите, зад които беше паркирана лимузината.
Докато й държеше задната врата отворена, той наблюдаваше как тя се плъзна на лъскавата кожена седалка. Беше изключителна. Дори Буги беше впечатлен.
Той седна зад волана на лимузината и подкара.
— Отиваме направо в хотел „Бевърли Хилс“ — каза той, без да спира да я разглежда в огледалото за обратно виждане. — Освен ако не пожелаете първо да спрем някъде другаде?
— Не — произнесе тя. — Можете да ме отведете направо в хотела.
— Отзад има „Евиан“, скоч и водка. Моля, налейте си сама.
— Не, благодаря ви.
— Това първото ви пътуване до Лос Анджелис ли е? — той беше много разговорлив.
— Изморена съм — отговори тя малко сприхаво. — Не желая да разговарям. Моля, затворете междинното стъкло.
Той затвори тъмното междинно стъкло и се обади на Лъки в хотела.
— На път сме — каза кратко той.
— Хей, скъпа, да знаеш, че съм си отменил една среща, за да те придружавам тази вечер — рече Джони, докато се разхождаше из луксозното бунгало на хотел „Бевърли Хилс“.
— Значи съм ти длъжница — каза Лъки. — След като си върна студиото, можеш да дойдеш при мене с всеки сценарий, който искаш да направиш, и сделката е сключена. Обещавам.
— Нищо не ми дължиш, Лъки. Ти си тази, която направи обрат в кариерата ми.
— Ти вероятно също би го направил някой ден.
— Да, но ти ме промени.
— Не. Всичко, което направих, беше да те накарам да разбереш, че има и друг, по-свестен начин. Защо си мислиш, че Клинт Истууд се задържа на екрана през всичките тези години? Или Робърт Редфорд. Те няма да играят роли на мъже, които бият жени. Те са героите, които всеки обича. Знаех, че и ти също можеш да бъдеш такъв. И сега вече си.
— Можеш да заложиш финия си задник — обади се той с гримаса.
Сексизмът му не я безпокоеше — тя беше свикнала с Джони и той й напомняше на весела кукла.
— Може ли отново да се върнем на въпроса? — попита тя.
— Давай, скъпа — изрече Джони.
— Добре. Когато вече си с нея в леглото, ще й кажеш: „Знам за тебе и за Лени в Корсика.“ Тогава тя вероятно ще ти отвърне: „Ама ти за какво говориш?“ След това ти казваш: „Бяха ти платили, за да го прелъстиш.“
— И после?
— Е, тя е гола в леглото ти, уязвима, в чужда страна. Предполагам — в зависимост от това, какво ще каже, — че ще вляза в стаята и ще я попитам сама.
— Хей, Лъки — той направи лукава физиономия. — Ти плащаш всичките тези пари, а искаш за мене да остане удоволствието?
— Щом ти е паднало.
Той поклати глава и се засмя.
— Никога не съм плащал на жена и, скъпа, нямам намерение да започвам отсега.
— Нека да ти напомня — аз плащам, а тя е много скъпа. Може би все пак ще трябва да придадеш някаква стойност на парите ни.
— Няма достатъчно голям презерватив, който да може да попречи на Романо — магическото око — да се справи с някоя проститутка.
Романо — магическото око! Той да не се шегуваше?
— Много деликатно казано — тя се опитваше да не се разсмее.
— Просто ти обяснявам как стоят нещата.
— Добре — Лъки се надяваше Джони да може да се справи. — Просто помни — тя е подарък за твоя рожден ден. След като аз получа отговорите на моите въпроси, можеш да правиш каквото ти харесва.
Даниела седеше на задната седалка на лимузината и празно гледаше през прозореца. Пътуването не й беше харесало — полетът беше дълъг и изморителен, въпреки че тя трябваше да е свикнала да прекарва дълги часове в самолет, защото нейната работа често я водеше вън от Париж. Един от постоянните й клиенти беше саудитски принц, който й плащаше по цяло състояние, за да го посещава в двореца му в Саудитска Арабия веднъж месечно. Друг клиент беше индийски махараджа, заради когото тя отиваше в Бомбай няколко пъти годишно. Освен това имаше и един австралийски медиен бос, който я викаше в Сидни два пъти в годината — да забавлява него и съпругата му на рождените им дни.
Тя си помисли за това, че един ден състоянието й ще достигне определено равнище и тогава ще може просто да приключи и да изчезне. Щеше да вземе малката си дъщеричка и да купи старинна ферма около Тоскана, където те биха могли да живеят спокойно.