Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
На Даниела не й пукаше, че не се среща втори път с някой мъж. Те бяха животни — всичките. Плащаха й за секс и си представяха, че я притежават. Глупаци. Никога не я бяха притежавали — просто наемаха тялото й за определено време.
Отвори чантата си, извади сложно изработено, солидно златно огледало — подарък от принца — и разгледа лицето си. „Красива съм — помисли си тя, — но дали това е всичко, което виждат? Да — каза тя на себе си, — само това виждат.“
Извади и един валиум от чантата, пъхна го в устата си и го преглътна с малко „Евиан“. След това бръкна под блузата си, докосна гърдите си с върховете на пръстите си и запритиска зърната си, докато започнаха да се втвърдяват.
След като се беше възбудила сама, пъхна ръка под полата си, разтвори крака и методично започна да гали половите си органи. Беше така обучена в изкуството на самозадоволяването, че й отне само няколко секунди, преди да достигне до задоволителен оргазъм. Дишайки тежко, падна на седалката, затвори очи и остави сладкото усещане да я погълне.
Още в началото на кариерата си беше решила, че на нито един мъж няма да бъде дадена привилегията да я доведе до оргазъм. Тя искаше да има власт над тях — и нямаше друг начин. Оттогава винаги сама се грижеше за себе си преди някой ангажимент. По този начин беше сигурна, че каквото и да й правят, тя винаги е в състояние да контролира чувствата си.
Оправи полата си, седна изправена и се подготви за предстоящата вечер с Джони Романо. Той можеше и да е кинозвезда, но това не беше необичаен клиент за Даниела. Преди него беше имала много други кинозвезди. Беше имала крале и принцове. Също и политици. А веднъж — дори и един президент.
Тази нощ нямаше да бъде по-различна от много други нощи. Работа — както винаги.
ГЛАВА 60
Даниела пиеше „Перно“ с вода. Джони пиеше шампанско „Кристал“.
Даниела пушеше силна френска цигара. Джони пушеше марихуана.
И я гледаше… и не можеше да спре да я гледа, защото тя беше най-класическата блондинка, която някога бе виждал. Тя седеше срещу него като младата Катрин Деньов — хладна и съсредоточена, с кръстосани крака, с внимателно изражение — всичко в нея беше перфектно.
Бяха си разменили няколко баналности — като например „как мина пътуването ти?“, „хотелът е много хубав“ и т.н. Сега тя търпеливо чакаше той да направи първата стъпка. И макар Джони да знаеше, че Лъки нетърпеливо кръстосва другата спалня с подслушвателно устройство, улавящо всяка тяхна дума, не беше склонен да бърза с тази малка сцена.
Даниела разбра, че е по-добре тя да вземе инициативата.
— Какво ти харесва, Джони? — попита тя с ниския си гърлен глас. — Какво наистина те възбужда?
„Харесва ми да те гледам — искаше да каже той. — Харесва ми акцентът ти… Харесва ми меката ти, гладка кожа… както и краката ти… лицето ти… Харесва ми цялата ти класическа външност.“
Не можеше да повярва, че е проститутка. Трябваше да има някаква грешка.
— Гледала ли си някой от моите филми, скъпа? — той зададе въпроса, докато щракаше с пръсти — нервен навик, който беше придобил, след като „Уорнър“ го бяха изритали. — Известен ли съм в Париж?
— О, да, Джони — отговори тя, без да е сигурна. — Много си известен.
Истината беше, че тя едва бе чувала за него и определено не беше гледала нито един негов филм. Въпреки че си спомняше корицата на „Пари мач“, където той се беше снимал в дома на „Плейбой“, обграден от блондинки. Типично.
— Предполагам, че навсякъде ме дублират на френски, а? — попита той, отчаяно опитвайки се да я впечатли.
— Разбира се — промърмори тя.
— Надявам се, че поне ангажират правилния актьор — каза той с трепет. — Какво мислиш за гласа, който използват?
— Прекрасен е — отговори тя, макар изобщо да нямаше представа за какво говори той.
В другата спалня Лъки не можеше да повярва. Ама какво искаше Джони? Рецензия?
Може би трябваше сама да се срещне с Даниела и да си зададе въпросите. Вече беше твърде късно.
Докато беше в хотела, Буги бе организирал нападението над сейфа на Дона. Беше платил на един от прислугата на семейство Ландсман за скица на къщата и знаеше точно къде е сейфът. Семейство Ландсман бяха на вечеря, а мъжът, когото бе наел, беше експерт, който можеше да отвори сейфа, да вземе каквото искаше Лъки, да го затвори и Дона изобщо да не разбере, че нещо липсва, докато сама не започне да го търси.