Вендета: Отмъщението на Лъки

ГЛАВА 63

Когато пристигна от студиото у дома си, Дона кипеше. Разкрещя се на прислужницата, която веднага напусна. Влезе в кухнята и се развика и на готвачката, която искаше да напусне, но имаше нужда от тази работа.

Джордж беше още в офиса. Тя му позвъни. Бълваше отрова.

— Знаеш ли, че нашите адвокати са некомпетентни глупаци — крещеше тя. — По един или друг начин Лъки Сантейнджело си е върнала контрола над „Пантър“. Искам да знам как е станало това, Джордж. Настоявам да знам.

— Инвестицията никога не е била разумна — Джордж изобщо не звучеше разстроен. — А и ти трябва да признаеш, Дона, че нищо не знаеш за филмовия бизнес. Това може и да е за добро.

— Боже! — извика тя, вбесена от неговата глупост. — Боже! Ама що за кретен си ти? Stupido20!

— Моля? — обади се Джордж.

— Адвокатите ни са глупаци — отговори тя объркана, осъзнавайки, че без да мисли, се е върнала към предишния си акцент.

— Ще се погрижа за това — каза Джордж.

— Направи го.

Изведнъж се сети за снимките, които имаше на Бриджит Станислопулос — истинската убийца на Сантино. Беше й отнело време и пари да я хване, но все пак го беше направила — веднага след като момичето подписа с агенция за модели. Малко проучване на Мишел Ги бе разкрило неговите наклонности. Голяма сума пари беше осигурила съдействието му.

Гениално хрумване! Сега тя притежаваше снимките и щеше да ги продаде на всяко порно списание в света. Как ли щеше да й хареса това на Лъки Сантейнджело? Бившата й заварена дъщеря изложена под похотливите погледи на целия свят.

Малка студена усмивка. „Не можеш да контролираш всичко, Лъки. Ти не си вездесъща.“

Беше се отправила към сейфа си, за да вземе снимките, когато Санто се прибра в къщи от училище.

— Защо си идваш толкова рано? — поиска да знае тя, след като го хвана в предната стая.

— Ами ти? — натърти той — изглежда, изобщо не се разкайваше за инцидента с Табита.

Напоследък не бяха говорили много. Тя отново копнееше за малкото си момченце, за невинното момченце, което беше родила и отгледала. Сега се беше превърнало в този голям скован дангалак с мръсна уста, който вършеше неописуеми неща с противни малки момичета. Беше я предал и това изобщо не й харесваше.

— Къде отиваш? — попита тя, след като той се опита да се измъкне покрай нея.

— Горе — намусено отговори той. — Ще се заключа в стаята си. — Хвърли й омразен поглед. — Нали това искаш, а?

— Вината си е само твоя, Санто — тя повиши тон. — Това, което направи, е позорно.

— Не е — намръщи се той. — Каквото направих, е нормално.

Дона се вбесяваше от това, че той все още се опитваше да оправдае действията си.

— Ако баща ти знаеше, че си се превърнал в полудял по секса наркоман, щеше по-скоро да те убие, отколкото да те има за свой син — мрачно каза тя.

— Аз не съм наркоман — произнесе той презрително. — Стига, мамче. Всички пушат трева.