Вендета: Отмъщението на Лъки

— Не. Той настояваше цялата нощ да си говорим за жена му.

— Без майтап?

— Не искаше да има нищо общо с мене.

Лъки слушаше внимателно. Лени… Нейният Лени… О, тя не го беше преценила правилно.

Джони се беше захванал здраво.

— Кой ти плати? — попита той.

— Не мога да го издам.

— Със сигурност можеш.

Даниела се опита да стане от леглото. Джони я сграбчи за ръката и я задържа.

— Наистина ми харесваш — каза той.

— Правило номер едно — изрече Даниела. — Никога не бъди мил с курва, която те обслужва.

— Ти не си курва. Ти си красива жена, на която просто й плащат за това, което повечето сладурчета в този град правят безплатно. Така, както аз го разбирам, ти имаш и морал. Също така имаш и най-хубавия чифт цици, които някога съм виждал.

— Твои са, Джони — за тази нощ. Утре се връщам в Париж.

— Мога да ти платя и повече, ако останеш.

— И защо би го направил?

— Може би защото ми харесва да съм с тебе. Можеш да останеш в дома ми и седмица.

— Сигурна съм, че можеш да ме накараш да остана, обаче не съм убедена, че ще си прекараш чак толкова добре.

— Защо не?

Тя сви рамене.

— Значи… Не искаш да участваш във филм, не искаш да се възползваш от славата ми, което означава, че не си с мене само защото съм Джони Романо — ти си тук, защото ти плащат. Дотук добре. Хубав, чисто делови ангажимент. Знаеш ли какво? Ти си първата жена, която някога съм чукал за пари — само дето не са моите пари.

— Колко интересно — и тя прикри отегчената си прозявка.

Джони скочи от леглото.

— Трябва да се срещнеш с една моя приятелка.

— За тройка се плаща допълнително.

— Без секс, скъпа. Само ще си поговорим. Чакай тук.

— Исусе! — каза Лъки, когато той влезе в стаята. — Добре си използваш времето.

— Мислех си, че искаше да направя така, че да си струва парите ти.

— И определено го направи, че и повече. Не съм очарована, че трябваше да слушам.

— Но трябва да си очарована от това, което тя каза. Нали чу — Лени не е бил с нея.

— Ама ти не можеш ли да правиш нещо друго, освен да чукаш? Знам, че си много надарен, Джони. Няма нужда да ми го навираш в лицето.

— Даниела наистина е нещо специално — изрече замечтано той. — Почакай, докато я видиш. Лени наистина трябва много да те е обичал, щом й е устоял.

— Ние се обичахме един друг, Джони — каза тихо тя.

— Имаш ли си представа какво е да си на снимки? На третата седмица вече ти е толкова досадно, че си готов да чукаш и овца.

— Много красноречиво — обади се Лъки, докато го следваше в другата спалня.

Даниела беше седнала на леглото и се беше увила в един чаршаф, за да прикрие голотата си.

— Това е Лъки Сантейнджело — представи я Джони. — Съпругата на Лени Голдън. Можеш да повториш това, което ми каза. Ще ви оставя насаме — и той излезе от стаята.

Лъки се взря във френското момиче на повикване. Беше много хубава — много повече, отколкото на снимките.

— Ъъъ… Сигурна съм, че знаеш, че след онази нощ, която се предполага Лени да е прекарал с тебе, той катастрофира с лека кола — беше й много неудобно.

— Много съжалявам — каза Даниела и наведе очи. — Има две неща, в които трябва да те уверя. Първо, той не е прекарал онази нощ с мене. И, второ, нямах представа, че са планирали да го убият.

— Значи, ти си сигурна, че той е бил убит? — сърцето на Лъки беше започнало да бие неистово.

— Не съм глупачка — изрече Даниела. — Разбрах, че по някакъв начин са му поставили капан. Моята работа беше да го прелъстя. Фотографът трябваше да ни хване в леглото. Обаче съпругът ти нямаше желание да прави любов с мене. — Кратка пауза. — Никога не е имало мъж, който да ме отблъсне, ако всичко друго е наред, а с твоя съпруг всичко си беше съвсем наред — и Даниела позволи на чаршафа да се свлече и да разкрие прекрасните й гърди. — Погледни ме, Лъки. Аз не съм скромна — красотата ми е всичко, което имам. Живея, за да обслужвам мъжете.

Лъки дълбоко си пое дъх.

— Кой те нае, Даниела?

— Уреди го моята мадам в Париж. С нея се свързала някаква жена от Америка. Казаха ми да отида в Корсика, да се видя с онзи мъж, който може да ме вкара във филма, и да прелъстя съпруга ти.

— А какво ще кажеш за снимките, където ти и Лени сте заедно?

— Изрязаха така наречения ми приятел от снимката, която направихме на плажа. Аз се държах като наивна обожателка, а Лени беше изключително любезен.

— Ами другите снимки?

— Отидох в хотелската му стая през нощта, застанах на вратата и свалих робата си, молейки го да ме покани вътре. Фотографът ни снима в коридора.

— Защо си толкова честна с мене?

Даниела сви рамене.

— Нямам причина да не бъда. Струва ти много пари да ме доведеш тук, така че явно това означава много за тебе. Съпругът ти е мъртъв. Сигурна съм, че ще ти стане по-леко, ако знаеш, че не ти е изневерявал.