Вендета: Отмъщението на Лъки

Той се изпъна на седалката.

— Какво ще направиш?

— Чу ме. Ще си направим околосветско пътешествие… — ти, аз, децата. Никаква работа, само ще се забавляваме. Мисля, че го заслужаваме.

— Любима, не е необходимо да правиш такова нещо за мене…

— За нас е — прекъсна го тя и го загледа съсредоточено. — А когато се върнем, можеш да решиш какво искаш да правиш.

— Знаеш ли — бавно започна той. — Мислех си… Няма да имам нищо против да започна да режисирам…

— Тъкмо имам студио за тебе!

— Тази вечер си много забавна.

Тя направи гримаса, черните й очи блестяха.

— Всичко, което ще те направи щастлив.

— Ти ме правиш щастлив — винаги си го правила. Ти си най-специалната жена на света и аз те обичам повече, отколкото мога да изразя с думи.

— И аз те обичам, Лени — меко каза тя. — И винаги ще те обичам.

Усмихнаха се един на друг и си стиснаха ръцете, сякаш никога не се бяха разделяли.