Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Лъки си пое дълбоко въздух. Утре щеше да си върне „Пантър“. Нямаше търпение да види лицето на Дона. Това на Мики — също. Тези двамата напълно си подхождаха един на друг.
Джони все още се въртеше около популярността си във Франция. Какво му ставаше? Тя се беше обърнала към Джони, защото се предполагаше, че той е чукачът на века. Обаче той вероятно бавно включваше — нито тази, нито някоя друга жена можеше да го възбуди.
Даниела се изправи и съблазнително смъкна сакото на розовия си костюм на Шанел. Отдолу носеше бяла блуза без ръкави.
— Горещо ми е — измърмори тя, докато си правеше вятър с ръце.
— Да, тук е доста горещо — съгласи се Джони. — Искаш ли да включа климатика?
Американски идиот — помисли си Даниела. Можеше и да е кинозвезда, но беше пълен идиот. Защо не правеше нищо?
Ах, добре… Очевидно тя трябваше да го прелъсти. Надяваше се, че няма да бъде като последната й американска кинозвезда… Лени Голдън. Лени напълно беше устоял на нейния чар.
На Даниела това никога не й се беше случвало преди. По онова време тя беше твърде шокирана, след това — впечатлена, защото нямаше нищо по-привлекателно от неподатливия мъж.
Разкопча бавно блузата си, остави я да се свлече и откри бял дантелен сутиен, изрязан там, където трябваше да са зърната. Гърдите й бяха прикрити, зърната — разголени. Джони изохка одобрително. След това тя разкопча и полата си и я свали. Отдолу носеше старомодни бели жартиери, дълги чорапи и бял дантелен колан.
Лениво се приближи към Джони и застана пред него с разтворени крака, така че чаталът й беше на равнището на очите му.
— Ти си на ход — измърка тя провокиращо.
Той веднага се възбуди. Тази жена беше вечната му фантазия. Дама в дневната. Курва в спалнята. Той се зачуди дали тя може и да готви.
— Мислила ли си някога да участваш във филм? — попита той, докато стискаше бедрата й от вътрешната страна.
— Не — отговори тя. — Никога.
— Трябва да пробваш. Ти си великолепна, скъпа.
— Благодаря ти — и тя насочи пръстите му към колана си и бавно му помогна да го свали, докато пухкавият й рус пубис се оказа само на сантиметри от лицето му.
Той се загледа в него, след това вдигна поглед към зърната й — толкова розови и възбудени. Исусе! Достатъчно. Можеше да вземе толкова много. Той се изправи.
— Обгърни врата ми с ръце — нареди той. Тя направи каквото поиска. — Сега обвий крака около кръста ми.
Тя направи и това.
Той я отнесе в спалнята и я остави на ръба на леглото. Тя се отпусна назад и го загледа очаквателно. Той сграбчи глезените й и разтвори краката й.
— Да те съблека ли? — попита тя; беше забелязала очевидната му възбуда.
— По-късно — каза той. — Точно сега смятам да ти я изям.
— Не! — бързо изрече тя. Знаеше, че е глупаво да възразява срещу нещо, което е пожелал клиентът, но беше твърде изморена, за да я е грижа.
Не беше лесно да откажеш Джони.
— Скъпа, повечето жени се молят дори за съвсем малко работа с езика.
— А защо аз да не те изям? — предложи тя и се опита да седне.
Той я бутна обратно назад.
— Ти си моят подарък — значи, аз имам право на избор. Така че затвори очи и се отдай на удоволствието.
Джони напълно беше забравил, че Лъки чака в другата стая. А и дори да си спомняше, това нямаше значение. Това беше нещо, което той трябваше да направи сега!
На Лъки й се струваше, че тя определено не е избрала правилния човек. Джони да не се опитваше да я възбуди? Ама какво ставаше с него?
Звънна клетъчният й телефон. Тя го грабна.
— Мисията изпълнена — каза Буги.
— И двете неща?
— Всичко.
— Заключи ги в сейфа си. Не ги искам в дома си. Веднъж да открие, че ги няма, и може да ми отвърне със същото. О, Буг — добра работа свърши.
Тя затвори телефона и продължи да се вслушва в шумовете, идващи от спалнята.
Пъшкане и въздишки. Тежко дишане и стонове. Някой си прекарваше доста добре за нейна сметка.
Бяха минали двадесет минути, преди грухтенето и охкането да спре и Джони най-сетне да се захване за работа.
— Ъъъ… Даниела — чу го тя да казва.
— Да?
— Знам какво се е случило между тебе и Лени Голдън.
Лъки сдържа дъха си. „Започна се — помисли си тя. — Ето къде ще открия самата истина.“
— Моля?
— Лени ми беше добър приятел — рече Джони. — Той беше в Корсика и снимаше филм, а ти си отишла при него… прелъстила си го.
Дълга пауза.
— Откъде знаеш това? — най-сетне се обади Даниела.
— Видях снимките.
Поредната дълга пауза.
— Правя това, за което ми плащат. Платиха ми да прелъстя Лени. Но не стана.
— Искаш да кажеш, че не си го чукала?