Вендета: Отмъщението на Лъки

— Значи — каза той, — пак ще си имаме работа с госпожица Сантейнджело.

Беше решил, че след като Лъки ясно му беше показала, че има нужда от пространство и време, той ще й ги даде. Точно сега филмът му го ангажираше изцяло, а правенето на филми беше най-настоятелната от всички любовници.

Приключиха в четири и половина. Джони веднага изчезна нанякъде с Даниела.

Винъс се изправи и прегърна Алекс.

— Това е най-великата седмица в моя живот — щастливо каза тя. — Знам, че нещата с Купър ще потръгнат, а да правя „Гангстери“ с тебе е обратът, за който винаги съм мечтала.

— Ти си добра актриса — рече Алекс. — Вече ми е ясно, че никой досега не се е погрижил да изкара това наяве.

— Благодаря — тя беше очарована от такава екстравагантна похвала.

— Чу ли, че Лъки си е върнала студиото? — попита той.

— Фантастично! — възкликна Винъс. — Кога?

— Днес. Лили го чула още преди да стане!

— Ау! Това е страхотно. Познай кой тъкмо влиза през вратата.

Той се обърна да погледне. Беше самата Лъки.

— Хей — обади се Алекс и си помисли колко е красива. — Точно говорехме за тебе.

Лъки се усмихна.

— Добро или лошо?

— Винаги само добро — той й върна усмивката.

— Е, като твой нов шеф си помислих, че мога да те посетя.

— Хей, Лъки — намеси се Винъс с голяма усмивка. — Всеки път успяваш. Някой друг би пропълзял да се скрие… , а ти просто се взимаш в ръце и преобръщаш нещата. Как го правиш?

— Имам си начини — тайнствено отговори Лъки.

— Добре, аз изчезвам — заяви Винъс. — Имам си съпруг, който ме чака в къщи.

Лъки вдигна вежди.

— Съпруг?

Винъс продължи да се усмихва.

— Вторият му шанс. Ще се видим! — и вече я нямаше.

Алекс прочисти гърлото си.

— Алекс — каза Лъки. — Сега аз отново поемам контрола и, мисля, трябва да спомена, че твоят проектобюджет е станал напълно неконтролируем. Може ли да поговорим?

Той се засмя.

— Няма никой друг, с когото повече бих искал да говоря. Само че е малко трудно човек да се свърже с тебе.

— Хмм… Повярвай ми, ще отделя на твоя бюджет много време. Можеш да се обзаложиш.

— Надявам се, че понякога ще идваш и на снимките.

— Тук съм днес.

— Може би уикенд във Вегас?

— Кой знае… Кога тръгвате?

— Три дена ще снимаме в Малибу, след това е Вегас — в края на следващата седмица.

— Не се учудвай, ако намина.

— Лъки — той я изгледа дълго и многозначително. — Това ще е най-добрата изненада, която евентуално можеш да ми поднесеш.

— Е — каза тя малко объркана. — Това беше кратка визита. Трябва да вървя.

Той я хвана за ръката и я изпрати до вратата.

— Харесваш ли новото ми отношение?

— И какво е то?

Той се усмихна — широко, защото четенето беше минало толкова добре.

— В настроение съм да се концентрирам само върху правенето на филма. Това означава, че ще те оставя на мира за шест месеца.

— Това заплаха ли е или обещание?

— Приеми го както искаш.

Усмихнаха се един на друг, тя се качи в колата си и тръгна. Мислеше си за всички събития от последните няколко седмици.