Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

40

— О-о, как ме боли гърба! — Тор се протегна, доколкото позволяваше ограниченото пространство на килера в казиното. Думите й се отразиха от стените. В килера почти нямаше никакви продукти, а постоянните клиенти правеха всичко, което бе по силите им, за да не остане нищо.

— Хайде, Полакс, вземи последния контейнер с тлалок оттук преди да са изпопадали столовете. — Тя се прозина и чу как пукането на челюстта й отекна в главата й. Кухо? Най-после си загубих и ума.

— Както кажеш, Тор. — Полакс премина безстрастно през стаята и се насочи като вярна хрътка към посоченото от нея място. Тя се изкикоти, замаяна от изтощение.

— Кълна се, че го направи нарочно! Не съм ли права? Признай си…

— Както кажеш, Тор. — Полакс взе кашона.

Устата й се отпусна.

— О-о, дявол те взел, Поли… какво ще правя без теб? Наистина ще ми липсващ, торба с омаслени джунджурии. — Тя оправи перуката си. — Само две неща има, които Оийрезубол може да прави за мен, които ти не можеш, а след като сваля този похлупак, ще остане само едно… а това мога да получа от всеки мъж. Нищо чудно, че е ревнив. — Тя се засмя мрачно. Оийрезубол й беше казал, че тя ще стане негова жена само ако се съгласи най-напред да се освободи от Полакс. Тя се съгласи и почувства, че прибавя още една брънка във веригата, която той ковеше, за да я превърне в своя робиня. Ако той ме желае такава, каквато съм… тогава защо иска да ме промени? Тя бутна перуката си накриво, после пак я изправи. — Дявол да го вземе, кой все пак ще ми чисти? Никога ли не се чудиш на себе си, Полакс? Наистина ли можеш да вършиш всичко това и никога ли не се запитваш защо? — Тя го проследи с очи, когато той прекоси стаята. — Питаш ли се дали момичето ще спаси любовника си от кралицата? Или тя е полудяла до такава степен, че въобще може да харесва Спаркс Даунтрейдър?

Главата на Полакс, лишена от лице, я гледаше с престорено внимание, но той не каза нищо.

— Аха… — Тя се закани с пръст към него. — Аз наистина съм те купила без мозък. Какво значение ще имала теб това, че няма да съм тук? Тогава защо трябва да се безпокоя за теб? — Тя ритна един празен кашон, който се търкаляше в краката й. — Когато свършиш с това, върни се да вземеш последната бъчвичка с ферментирал сок и иди да помогнеш на Хеън. — За Старбък. Стария Старбък и новия Старбък. Познавам и двамата. И двойничката на кралицата. Благодаря на боговете, че скоро напускам Карбънкъл… преди самата аз да почна да деградирам.

Тя стигна до прага и чу гласове от отсрещната стая в коридора, онази, в която никога не бе влизала. Но сега сигнализацията светеше зелено, нямаше никаква охрана и вратата беше леко открехната. Тя позна, че един от гласовете в стаята беше на Оийрезубол. Полакс тракаше надолу по коридора към казиното. Тор отиде до вратата и я отвори.