Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
— Казват, че Икариум е обсебен от времето. Вярно ли е?
— Да.
— Прави разни странни съоръжения, които го измерват, поставя ги на най-различни места по света.
— Да, неговите „карти на времето“.
— Чувства, че се приближава към някаква цел, нали? Че скоро ще намери своя отговор — онова, което ти полагаш всякакви усилия да предотвратиш. В това ли си се заклел, Маппо? Да държиш джага в невежество?
— В невежество за миналото, да. Неговото минало.
— Този възглед ме плаши, Маппо. Без история няма растеж…
— Да.
Сапьорът отново замълча. Нещата, които смееше да каже, се бяха изчерпали. „Толкова болка има у този гигантски воин. Толкова тъга. Нима Икариум изобщо не се е замислял? Никога не е поставял под въпрос това вековно приятелство? Какво ли всъщност представлява приятелството за джага? Без паметта то е само една илюзия, споразумение, взето само на вяра. Как въобще се е породила от това щедростта на Икариум?“
Тръгнаха отново и се заизкачваха по изкорубените каменни стъпала. След кратка пауза, накъсана според изострения слух на Фидлър от разгорещен шепот, бок’арала се умълчаха и отново защапукаха след тях.
Щом излязоха на главното ниво, чуха дрезгаво отекващи гневни викове, отскачащи от стените на коридора, водещ към залата с олтара. Сапьорът се намръщи.
— Това май ще да е Крокъс.
— Не реди молитва, както ми се струва.
Завариха младия даруджистанец на ръба на търпението. Беше сграбчил Искарал Пъст за предницата на халата, беше го надигнал и притиснал в стената зад прашния каменен олтар. Ходилата на Пъст висяха на две педи над каменните плочи и леко подритваха. Отстрани стоеше Апсалар, скръстила ръце, и наблюдаваше сценката съвсем равнодушно.
Фидлър пристъпи напред и сложи ръка на рамото на момъка.
— Ще го удушиш, Крокъс…
— Точно това заслужава, Фидлър!
— Няма да споря, но ако случайно не си забелязал, сбират се сенки.
— Прав е — каза Апсалар. — Казах ти го, Крокъс. Само на няколко мига си от Портите на Гуглата.
Даруджистанецът се поколеба, изръмжа и запокити Пъст настрана. Върховния жрец се изхързули покрай стената задъхан, изправи се и почна да оправя халата си. И захъхри:
— Каква неразумна младеж! Напомня ми за собствените ми сърцераздирателни жестове, когато още щапуках из двора на леля Тула. Тормозех пилците, че не искаха сламените шапчици, които им плетях с часове. Как не можеха да оценят сложните ми плетчици. Толкова дълбоко бях обиден. — Килна глава и се ухили на Крокъс. — А колко добре ще й стои новата ми, подобрена сламена шапчица…
Крокъс скочи, но Фидлър го прихвана и се счепка с младежа. С помощта на Маппо успя да го дръпне назад, а Върховният жрец се измъкна с кикот.
Кикотът премина в пристъп на кашлица, от който Пъст взе да залита като сляп. Едната му ръка се докопа до стената и той се опря на нея като пиян. Кашлицата завърши с хрип, после той отърка очи и вдигна глава.
Крокъс изръмжа:
— Той иска Апсалар да…
— Знаем — прекъсна го Фидлър. — За толкова поне се сетихме, момче. Въпросът е, че си зависи от нея, нали?
Маппо го погледна изненадано. Сапьорът сви рамене. „Късно стигнах до тази мъдрост, но стигнах все пак.“
— Веднъж вече ме използва асцендент — каза Апсалар. — Няма да приема да ме използват отново.
— Няма да те използват! — изсъска Искарал Пъст и подхвана някакъв странен танц. — Ти ще водиш! Ще повеляваш! Волята си ще налагаш! Условия ще диктуваш! Свободна да проявиш всякой каприз, да налагаш всякое хрумване, да се държиш като глезено детенце и да те обожават за това! — Изведнъж се смъкна на пода, помълча, след което зашепна: — Ах, как възбуждат тез съблазни! Освободени са задръжките при кимването и зова на привилегии безмерни! Тя се колебае, огъва се — вижте го в очите й!
— Не е вярно — отвърна хладно Апсалар.
— Вярно е! Каква възприемчивост у това момиче — долавя всяка моя мисъл, сякаш чува ги на глас изречени! Сянката на Въжето си стои у нея, обвързването е неоспоримо! Богове, аз съм гениален!
Апсалар изсумтя презрително и излезе.
Искарал Пъст заситни след нея.
Фидлър спря даруджистанеца, който понечи да хукне след тях.
— Тя може да се справи с него — каза сапьорът. — Това поне би трябвало да е ясно — дори на теб.
— Тук се крият повече загадки, отколкото можеш да си представиш — промълви Маппо, загледан намръщено към Върховния жрец.
Чуха гласове в коридора и Икариум се появи на прага, загърнат в наметалото си от еленова кожа; беше целият покрит с пустинен прах. Забеляза въпроса в очите на Маппо и сви рамене.
— Напуснал е храма… проследих го чак до границата на бурята.