Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Така ли? — възкликна Набе. — В такъв случай… — Той взе една салфетка, постави я върху главата си и започна да шепне като молитва: — Самолет, пилоти, парашути, Боже мой. Самолет, пилоти, парашути…
Наоколо му избухна смях, а някой дръпна салфетката от главата му.
— Добре — възстанови реда в групата Бени. — Да приемем, че ще достигнем района на действие. — Когато каза това, осъзна колко е задължен на Екщайн. Без предвидливостта на Ейтан по време на фазата на повикването сега нямаше да могат даже да мечтаят за успех. Той погледна Ейтан, който разговаряше с Диди.
— Но дори и да стигнем отсам границата — предупреди Ейтан, — пак имаме дълъг път до целта.
— Няма да се забиваме — веднага реши Диди. — Ще се носим. — Разликата беше между двата вида скокове. При първия се скача на голяма височина близо над обекта, човекът пада свободно няколко минути, отваря парашута си колкото се може по-късно и след още няколко минути е на земята. Така не се излага дълго пред очите на врага.
При втория начин се скача на голяма височина далеч от обекта, но парашутът се отваря почти веднага, а после хората управляват крилата във формация, преминавайки много километри, преди да се приземят на известно, по възможност безопасно разстояние от целта.
— О, страхотно — измърмори Байндър. — Ще скочим и ще полетим, а задниците ни ще мръзнат поне половин час.
— Ето защо ни каза да си вземем по два чифта наполеонки — обърна се Садин към Екщайн. — Така ли е, сине майчин?
Екщайн го погледна невинно.
— Казах също и топли ръкавици.
— На мен никой не ми каза да си взема такива работи — оплака се Байндър.
— Извинявай — отвърна Екщайн. — Ти не фигурираше в списъка ми.
— Ще ти дам моите — предложи Шнелер. — Аз съм студенокръвен.
Байндър изсумтя.
— И все пак разстоянието е много голямо — намеси се Набе с помрачен от реалността ентусиазъм.
— До границата ще летим ниско над земята — обади се над рамото му дебелият глас на Нимроди, който продължаваше да наблюдава стълбите, докато отпиваше от чашата си кафе с мляко. — После ще се издигнем, ще направим широка дъга в тяхна територия, ще скочим, а самолетът ще пресече границата обратно, преди алжирците да успеят да го засекат. — Всъщност в ума му се оформяше план, но смяташе, че Баум още не е готов да го чуе.
— Баба — обърна се Лапкин. — Говориш сякаш самолетът наистина съществува.
— Ще има самолет — махна с ръка Нимроди.
— Ами парашути? — попита със съмнение Диди.
— Да. За предпочитане е да използваме парашути — без сянка на ирония каза дребният полковник. Някой се изсмя притеснено.
— Това ще е моя работа — заяви Екщайн. — Обаче ще използваш шнурове за отваряне, Диди — размаха пръст той към Лернер. — Никакви помощни.
Диди му се ухили. Опитните скачачи, практикуващи свободно планиране, не използват шнур за отваряне на парашута, а малък пилотен парашут, който изтегля големия и разтварянето става по-красиво. Пилотните парашути стоят сгънати в дълъг джоб в долната, дясна част на раницата. Веднъж, когато двамата с Лернер скачали заедно, Екщайн посегнал към пилотния парашут, но той се оказал увит на топка и набутан здраво в джоба. Не можел изобщо да се издърпа. Диди видял как Ейтан се бори, настигнал го, хванал се за презрамките му и използвал всичката си сила, за да издърпа упорития парцал. Двамата успели да отворят парашутите си на по-малко от петстотин метра височина. След това задъхани излезли от зоната за кацане, изпили една каса бира и повече не споменали за този случай.
— Ами какво ще е останалото оборудване? — намеси се Лапкин.
— Да — обади се и Байндър. — Какви оръжия?
— Работим по въпроса, приятелю — отговори Нимроди. Неговата „работа“, изглежда, се състоеше да мижи към огънчето на цигарата и да търси идея сред облака дим.
— Някой да направи списък — предложи Шнелер.
Очко извади малък бележник. Оранжево тефтерче със спирала, каквито използват офицерите в израелската армия. Бени се намръщи на подобно нарушение на секретността, но Очко всъщност не беше истински оперативник.
— Фенерчета — каза Диди. — Черна изолационна лепенка. Много.
— Очила — добави Лапкин. — Стягащи ленти за ръкави и панталони.
— Ножове — каза Шнелер.
— Каски? — попита Садин.
— Не — отвърна му Екщайн. — Само вълнените шапки, които сте си взели. Нали?
Мъжете кимнаха, а Байндър изви очи към тавана.
— Висотомери — вмъкна Набе. После си прехапа езика, разбирайки, че тук е невъзможно да ги намерят.
— Аз и Лапкин си имаме — каза Диди. — Няма да са ни нужни повече. — При начина на скачане, който бяха определили, трябваше просто да се уговорят до колко да броят от излизането от самолета до отварянето на парашута, а после да оформят групата и да следват водача. Ако успеят да го видят през нощта.