Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Господи — изсумтя Байндър.
— Колко са на брой? — отново попита Шнелер.
— Най-малко петнадесет мъже — отговори Бени. — А може да са двойно повече.
Диди Лернер набързо преброи присъстващите. Всичко единадесет души.
— Колко от нас ще нападнат?
— Очко няма да участва — каза Бени. — И поне още един ще остане настрани за подкрепа.
Никой не забеляза как тялото на Очко се отпусна с облекчение. Всички гледаха Баум, който ясно даде да се разбере, че той ще участва.
— Значи оставаме девет — преброи Садин.
— Девет от нас и вероятно трийсет от тях — обяви Рик Набе с френския си акцент.
Около масата няколко души се усмихнаха.
— Не знаем с какво оръжие разполагат — каза Екщайн. — Но трябва да предположим, че имат автомати и гранати. Може би някое преносимо бронебойно оръжие. Но може да разполагат и с уреди за нощно виждане.
— А ние какво ще използваме? — смръщи се О’Донован. — Ножове ли?
— Това ще е моя задача — каза Шаул Нимроди. — Но за момента, приятели, да поговорим за катеренето по Атласките планини.
Мъжете го изгледаха с любопитство, а после разбраха, че той иска да променят темата. Един сервитьор се качваше по стълбите.
— Суха храна за три дни, момчета — заговори Рик Набе, който веднага беше разбрал намека на Баба.
— В турингклуба ще ни кажат откъде да купим — добави Екщайн.
— Как е, приятели? — попита на френски сервитьорът, когато приближи масите.
— О, чудесно — отговори също на френски Нимроди. — По едно силно кафе, ако обичате.
— Черно ли?
— С мляко.
— Готово. — Сервитьорът се поклони и се отдалечи. Откъм долния етаж прозвуча гръмовен вик. Отборът на Мароко беше вкарал гол.
Когато шумът затихна, Байндър заговори:
— Какво е разстоянието оттук до района на действие? — Той направи физиономия и размаха ръка, за да пропъди дима от цигарата на Нимроди.
— Голямо — отговори Екщайн. — Но утре ще се дислоцираме по-далеч на юг.
— В Маракеш — каза Бени.
— А оттам? — попита Шнелер.
Очко вдигна глава от компютърната разпечатка.
— Намира се на около петстотин километра от алжирската граница. — Той подаде листа на Баум.
Лапкин подсвирна тихо, пресмятайки времето за преминаване на подобно разстояние.
— Как изглежда теренът?
— Мисля, че веригата на Атласките планини се издига между Маракеш и границата — отговори Нимроди. Той отново се беше извърнал към стълбите с гръб към групата. — Това не ви е някакъв хълм, приятели.
— Имаме цял ден път оттам нататък — намеси се О’Донован.
Бени четеше напечатаната от Арт Розели информация. Единственият лист беше пълен с разузнавателни данни. Нямаше никакво обръщение.
ДАННИ В РЕАЛНО ВРЕМЕ ОТ 01:30 ЧАСА ПО ГРИНУИЧ. САМОЛЕТЪТ Е КАЦНАЛ В РАЙОН, НАМИРАЩ СЕ НА 31°15′ — 30 СЕВ. ДЪЛЖ. 21°7′ — 45 ЗАП. Ш. ПРОСЛЕДЯВАНЕТО НА СИГНАЛА ЗА ПОМОЩ ОТ 12 ЧАСА НЕ ПОКАЗВА ПРОМЯНА НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО. ПАСИВНОТО НАБЛЮДЕНИЕ СОЧИ ПЪЛНО ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ДВИГАТЕЛИТЕ. ТРИ ТВЪРДИ ЗАСЛОНА ТОПЛИ И ОЖИВЕНИ, ДВИЖЕНИЕ НА ДВЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ПЕРСОНАЛ ПЕТНАДЕСЕТ ПЛЮС. КОМУНИКАЦИИ ОТ ОБЕКТА НА БЛИЗКИ РАЗСТОЯНИЯ, НИКАКВИ ДАЛЕЧНИ ПРЕДАВАНИЯ. ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО: ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 72 ЧАСА УМЕРЕН ВЯТЪР С 10 ДО 13 ВЪЗЕЛА ЮГ-ЮГОИЗТОК, 18 ДО 28 ГРАДУСА ПО ЦЕЛЗИЙ, ЛЕКИ, ПРОМЕНЛИВИ ИЗПАРЕНИЯ. ВЪЗДУШЕН ТРАФИК В ОКОЛНОСТТА — НЕЗНАЧИТЕЛЕН. ПРЕЛЕТЯЛ НАД РАЙОНА ЕДИН ВОЕНЕН САМОЛЕТ…
— Изглежда, че Клумп, някои от хората й, заложничката и торпедото са се приземили със самолет — каза Бени. — Двигателите на самолета са били изключени, но е бил активиран сигналът му да помощ. Така че имаме точното местоположение.
— Защо ли ще активират сигнала? — зачуди се Садин.
— Да — кимна Байндър. — Да не са откачени?
— Опасно предположение — предупреди Екщайн.
Рик Набе погледна Бени.
— Не е ли възможно дъще… — той се поправи. — Не е ли възможно заложничката да го е направила?
Бени поклати глава.
— Тя не знае как.
— Кафето, господа — предупреди Нимроди.
Когато сервитьорът се появи с голяма метална кана и табла тежки стъклени чаши, Набе импровизира продължение на разговора.
— Аз предлагам да се катерим два дни, а после да направим снимки за списанието.
— Супер! — съгласи се Диди. — Тогава може и да ни платят нещичко.
Сервитьорът си тръгна и усмивките отново угаснаха, превърнали се в тревожни бръчки.
— Тогава сигурно екипажът е включил бутона за помощ — каза О’Донован.
— Знаем ли колко са пилотите? — попита Шнелер.
— Двама — отговори Бени.
— Мамка му — прошепна Лапкин.
— Защо „мамка му“? — попита го Шнелер.
Лапкин се извърна към русия мъж.