Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Пръстите на Зед намериха ръката на Вирна и я дръпнаха назад.
— Всички сме уморени — рече той. — Имаме достатъчно проблеми с Ордена. — Той стрелна Калан с намръщен поглед. — Но колкото и уморени и разстроени да сме, нека не забравяме, че сме от една и съща страна на бойното поле.
Очите на Калан му подсказаха, че е готова да подложи на съмнение подобно изявление, но устата й не се отвори. Вирна промени темата:
— Ще събера някои от Сестрите, за да те придружават в атаката.
— Благодаря, но не смятам да прибягваме до тяхната помощ.
— Но те ще са ти нужни най—малкото за да ти помогнат да намериш пътя в тъмното.
— Вражеските огньове ще ни ориентират достатъчно.
— Калан — опита се Зед да й влее малко разум, — Орденът ще използва хора с дарбата, включително Сестри на мрака. Ще имаш нужда от закрила от тях.
— Не. Не искам никакви магьосници. Те очакват всяка наша атака да бъде придружавана от хора с дарбата. Техните Сестри ще душат за магически щитове. Вероятно ще пренебрегнат всеки приближаващ, непридружаван от магическо поле. Така ще проникнем по—надълбоко и ще пролеем повече кръв.
Вирна въздъхна пред подобна глупост, но не каза нищо — генерал Мейферт одобряваше плана. Зед знаеше, че не е права за по—дълбокото проникване сред врага, но все още и че отстъпването ще е по—трудно, когато врага ги засече.
— Зед, искам само една—единствена магия.
Той примирено се почеса.
— С какво мога да ти помогна?
Калан посочи към земята.
— Направи този прах да блести. Искам да се вижда в мрака и да може да се лепи.
— За колко време?
Тя сви рамене.
— За останалата част на нощта — мисля, че ще е достатъчно.
След като Зед оплете с магическа мрежа петното, което Калан бе посочила, и то заискри в зелено, Калан се наведе и потопи ръката си в него. Тя обиколи коня си и докосна с ръка двата му хълбока, като остави по едно светло петно.
— Какво правиш?
— Тъмно е, искам хората ми да ме виждат. Няма как да ме следват, ако не могат да ме виждат.
Той въздъхна пред поредната й лудост.
Генерал Мейферт се наведе и потопи длани в искрящия прах.
— И аз не искам да ме изгубят в тъмното.
— Не забравяй да си измиеш ръцете, преди да тръгнеш — предупреди го Калан.
След като изложи плана си пред новия генерал, Калан, Кара и Мейферт се заеха с подготовката.
Преди да са се отдалечили прекалено, Зед спря Калан с въпрос, зададен с тих глас:
— Калан, имаш ли някаква представа как можем да си върнем Ричард?
Тя го погледна смело в очите.
— Да. Имам план.
— Имаш ли нещо против да го споделиш с мен?
— Просто е. Възнамерявам да изтребя всеки мъж, жена и дете в Ордена, до последния жив. После, ако онази Сестра все още не ми го е върнала, ще убия и нея.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Калан се прилепи напред към гривата на галопиращия кон и го пришпори да препуска все по—бързо и по—бързо. Погледът й се плъзна по черната пустош и замря върху искрящите силуети на огньовете. Мускулите на бедрата й се напрегнаха, щом отпусна цялата си тежест върху стремената, притисна крака към трескавата топлина на масивното тяло и ритмично, неспирно, френетично се замята и заогъва, усещайки всеки мощен удар на копита в земята. Ушите й пулсираха с препускането на собственото й сърце и с тътена на копитата зад нея. Като в сън усещаше тежестта на прибрания в ножницата Меч на истината — постоянното напомняне за Ричард.
Сграбчи юздите с една ръка. С другата издигна високо Галеанския кралски меч. Светлините приближаваха. Най—неочаквано първата изникна от нищото и се взриви пред погледа й.
Тя прелетя покрай нещо, което й приличаше на светлина от свещ, и разбра, че най—сетне е вътре. От устата й, под неудържимия напън на чувства, които повече не можеше да потиска, излезе вик. Мечът й се стовари върху тъмната фигура на мъж. От мощния допир на острието до човешка кост китката й изтръпна. Дръжката сякаш щеше да изгори дланта й.
Конниците след нея също бяха дали воля на гнева си и тичаха другите вражески часови. Калан се сдържаше, мислейки, че тепърва ще има възможност да излее всичко, натрупано в душата й. Този път нямаше да има отказ.
Външният обръч от огньове в периферията на лагера беше към нея. Мускулите й се бяха вкочанили от напрежението на очакването. Още малко и нямаше да може да сдържа. Изведнъж се оказа право в целта. Най—сетне бе вътре. Посрещна ги с цялата си сила. Мечът й се развихри, запрепуска из телата, поваляйки всичко по пътя си Огньовете се стрелнаха от двете страни на коня й с шеметна бързина. Отвори уста да си поеме дъх.