Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Тази пък коя е? — измърмори една от горилите с Имола. Горилите му, прецени набързо Иван, бяха няколко степени под нискобюджетните нинджи дори, но въпреки това опасни, защото, за разлика от всички тях, държаха оръжия, които поразяват от разстояние. Единият, забеляза с възмущение Иван, държеше собствения му военен зашеметител — явно го беше взел от пейката при входа на тунела. Дръжката на евтиния цивилен модел, който наемникът беше заменил с първокласния военен зашеметител на Иван, стърчеше от джоба му.
— Баба ми — обясни Амири, внезапно настръхнал. — Тя е на сто и трийсет години. Няма нужда да сте груби с нея. Нито да я отвличате. Сигурен съм, че Престен дори не са я включили в списъка си и няма да ви платят за нея. Така че я оставете, ясно?
— Те не… — започна Имола, после присви очи. — Чакай, това да не е майката на Удин, висшата сетаганданска…
Предпазливостта му беше закъсняла, уви, с малко, но закъсняла. Иван премести тежестта си на пръстите на краката, впил поглед в лейди гем Естиф, която междувременно беше скъсила разстоянието до мъжете… миг по-късно треперещата й ръка се стрелна към колана й. С дълбок свиреп звук силовото поле се включи на максимална мощност и сферична форма събори единия наемник и притисна пелтечещия Имола към стената до отвора.
Иван вече беше избрал жертвата си — онзи едрият, който му беше откраднал оръжието. Мъжът натисна спусъка и описа широка дъга с идеята да порази възможно най-много мишени. Нищо не се случи, освен че Иван го връхлетя с цялата си тежест плюс засилка и го събори през отвора в стената. В сравнение с обичайните спаринг-партньори на Иван този тип беше силен, злобен и… бавен. Удар с кокалчета по трахеята, няколко пръста, забити на ключови места… и горила номер две охотно отстъпи на Иван безполезния зашеметител, явно с идеята да притисне по-лекия си противник в мечешка прегръдка и да го събори на пода. Миг по-късно изпадна в силна, макар и краткотрайна изненада, когато лъчът на зешеметителя го уцели в главата почти от упор.
Иван се надигна задъхан. Е, не твърде задъхан — реакцията се дължеше повече на адреналина, отколкото на усилието — и видя как Тедж го гледа ококорено и с възхищение. Металният лост в ръката й се оказа излишен в крайна сметка, но можеше да се окаже и чудесно подбран аксесоар към вечерното облекло на една ворска дама. Иван се ухили предоволно. Чувстваше се на гребена на вълната. Маската му се беше разместила, но той не си направи труда да я оправи.
— А уж каза, че си кабинетен плъх — измърка Тедж.
— Бараярски кабинетен плъх — прошепна в отговор той и се изправи. Двамата се обърнаха да погледнат наемника, който лежеше по гръб, краката му — преметнати през овалния отвор в стената. Хванаха го за глезените, издърпаха го в стаята и го завлякоха настрани да не се пречка. Тедж не се впечатли особено от факта, че главата му издрънча на кухо през не твърде ниския праг, отбеляза си с гордост Иван.
— Това беше или много смело, или много глупаво — каза Тедж, възхищението й бе помрачено от щипка искрено съмнение. — Да му скочиш така, невъоръжен.
Иван се изкуши да предяви претенции към първото, но се побоя, че ще му лепнат второто. Затова овчедушно се спря на истината:
— Нито едното, нито другото. Видях, че ми е свил зашеметителя. Той е от новите модели с кодиран захват. Само аз мога да стрелям с него. Засега са ги раздали само на офицерите. Още спорят дали да ги дадат и на обикновените войници.
— О, добре — подметна Удин. — Майка ти ми каза, че все пак може и да не си идиот.
Имола и другият наемник междувременно бяха надвити и обезоръжени. Имола още скимтеше от съприкосновението си със силовото поле. Сигурно беше като близка среща с наистина голяма шокова палка. В ръцете на много ядосана жена-хоут. Стиснала зъби, лейди гем Естиф изключи биозащитното си поле; то се оригна възмутено и угасна.
Гъли, стиснала един от другите зашеметители, се наведе над наемник номер едно, когото Смарагд и Амири едвам удържаха с общи сили, и го простреля в тила. Мъжът се сгърчи и застина. Смарагд и Амири насочиха вниманието си към Имола и го притиснаха към стената.
— С радост бих тествала микоразлагащия агент върху него — каза лейди гем Естиф с премерен тон, — но се боя, че резултатът ще е твърде бавен. Може би долу ще намеря нещо, което действа по-бързо.
— Няма нужда — каза Шив и тръгна към стария си приятел и нов враг. — Ще минем и с по-ниска технология.