Сделката на капитан Ворпатрил

— И да има, това ще ни върши работа, докато не се наложи да запечатаме отвора — каза Гъли. — Тук дишаме дванайсет човека.

Поне половината Арки насочиха поглед към Имола, който още седеше на пода до зашеметените си наемници и ги слушаше с нарастващ ужас.

— Ако сме деветима, въздухът ще ни стигне за по-дълго — каза предпазливо Перла.

— Преждевременно — изръмжа баща им, — макар и съблазнително като мисъл. Много съблазнително.

— Да, но ако ще го правим, колкото по-рано го направим, толкова по-добре — възрази Гъли с тон, който само донякъде го докарваше на адвокатска пресметливост. Пак добре, че гласът й пресекна на едно-две места, помисли си с облекчение Тедж.

— И все пак… — каза баронесата. Тонът й беше хладен, погледът — преценяващ, думите звучаха по-скоро като възражение; и въпреки това Имола се уплаши повече, отколкото от Гъли. Гласът на баронесата не пресекваше.

— Тези двамата — изграчи задавено Имола и посочи с рязък жест горилите си. Загледа се в неподвижните тела, после допълни, сякаш изтъкваше изгоден аспект на някаква сделка: — Те така или иначе няма да усетят нищо…

— Ще имам грижата да ги уведомя за становището ти, когато се събудят — измърка баронът. После тръгна из стаята. В търсене на идеи, а не на съкровища, подозираше Тедж. Идеите на нейния татко никога не се изчерпваха — когато бяха на привършване, той просто си измисляше нови.

Иван Ксав погледна Имола и поклати глава. Наведе се към него и му прошепна:

— Погледни го от добрата страна. Предвид ситуацията едва ли ще живеем толкова, че да стигнем до канибализъм. — И оголи зъби в недружелюбна усмивка.

Имола се сви.

— И все пак ще е добре да не… хм, да не прекаляваме с излишните движения — предложи Амири. — За да пестим кислорода. Кротувайте.

— Хм — изхъмка Перла. После двете с Гъли тръгнаха из стаята и заровиха в кутиите и сандъците. Отварянето на подаръците беше изгубило голяма част от първоначалния си чар.

Тедж гледаше как Иван Ксав плъзга пръсти по ръбовете на един пластмасов кош и движи безмълвно устни, сякаш изчислява количеството хартия или бройката документи, прибрани вътре, когато остър стържещ звук, силно изпукване, жълтеникава светлина и уплашен вик, който премина в писък, завъртяха главата й.

Перла беше махнала запушалката на някаква бутилка с изящно емайлово покритие, която беше изровила отнякъде, и… бутилката беше избухнала в ръцете й. Течността в бутилката се беше разплискала по предницата на черното й яке, подпалила се беше и сега танцуваше със сини и жълти пламъци. Перла захвърли бутилката и отскочи панически.

— Перла, не тичай, не тичай! — изрева Иван Ксав. Перла, с отворена в шок уста, успя да направи само три крачки, преди Иван Ксав да я повали на пода. — Легни и се търкаляй! Търкаляй се!

Виковете му, изглежда, проникнаха през бариерата на паниката й — Перла преодоля инстинкта си да бяга, притисна се по корем към пода и пламъците постепенно загаснаха, преди да са стигнали до лицето й. Тедж се хвърли към тях — за броени секунди целият й свят се беше забавил, а после се юрна на бързи обороти.