Сделката на капитан Ворпатрил

… Дъв Галени щеше да получи удар.

— Какво е това? — попита Шив, беше застанал до него. Иван се стресна. Сетне мозъкът му най-сетне настигна устата и той каза небрежно:

— Нищо интересно. Стари документи и писма. — Остави писмото на купчината с изписаната страна надолу, затвори капака и щракна решително ключалките. И — просто за всеки случай — върна кашона на мястото му върху другите. — Не знам дали си струва да мъкнете и тези неща по тунела. Важно е златото, нали така?

— Всичко е важно — отвърна Шив.

В другия край на помещението Перла беше открила лавица с малки тежки кутии, заключени и с печат от Деветата сатрапия върху капаците. Звездичка отиде при нея и двете с общи усилия изкъртиха капака на една от кутиите. Перла вдигна нещо лъскаво и цилиндрично, увито в плътен найлон.

— А, ето ги и златните монети. Излезе права, бабо.

Лейди гем Естиф обикаляше лабораторните шкафове и замразители — последните не работеха от стотина години, — отваряше ги и оглеждаше съсредоточено съдържанието им. Махна благосклонно на Перла, без да вдига поглед от собствените си занимания.

— Радвам се, миличка.

Тедж и Риш хукнаха да видят монетите. Иван върна печатния кинжал в кадифеното му гнездо, овладя импулса си да пъхне тайно ворпатрилския кинжал в джоба си, затвори почтително кутията, заключи я и тръгна след тях.

Перла разкъса опаковката и няколко монети се изсипаха звънливо в шепата й. Всички си взеха по една да я разгледат.

— На колекционерския пазар тези монети от Деветата сатрапия струват много повече от номинала си — отбеляза Иван. — Повечето са били претопени след края на Окупацията, а банкнотите са били изгорени. Макар че… — Плъзна поглед по лавицата с кутии и се отказа да смята. — По-добре ще е да ги обявявате на малки порции, иначе цената им ще се срине.

Лапата на Шив падна на рамото му тежко и одобрително.

— Бързо съобразяваш, Иван Ксав. Ще стане от теб джаксънианец. — Взе няколко монети и ги претегли в ръка. След края на огледа монетите се озоваха в джоба му.

Шив се качи на един голям сандък и огледа стаята.

— Знам, че всички сте развълнувани и нямате търпение да отворите всичките си подаръци, деца. Също като мен, впрочем — извика той над купчините. — Но първо работата, после удоволствието, ако обичате.

Това изявление не звучеше твърде джаксъниански, помисли си Иван, но може би именно така Шив се беше изкачил на върха на джаксънианската хранителна верига.

Баронът продължи:

— Пълната инвентаризация ще трябва да почака, докато преместим всичко това на по-сигурно място. Тази нощ времето ни е също толкова ценно, колкото и съкровището, което открихме. Колкото до мястото… това е място, от което трябва да се изнесем по най-бързия начин.

Децата му, пръснати из стаята, реагираха с всеобщ стон на разочарование… и примирение пред логиката на казаното.

Шив спря поглед върху най-голямата си дъщеря.

— Звездичке, ти трябваше да пазиш входа.

— Заключих вратата, тате. Исках и аз да видя.