Сделката на капитан Ворпатрил

— Когато не се явя на работа — със сигурност — каза Иван Ксав. — О! Всъщност няма. В отпуска съм. Никой няма да ме потърси. — Отиде при горилата, която беше зашеметил и която още лежеше в безсъзнание, наведе се и свали комуникатора от ръката й. Прекрачи през отвора, погледна нагоре и набра някакъв код. Никой не се опита да го спре.

Нямаше и нужда, за жалост. Връзка нямаше. Той се върна, взе по-хубавия комуникатор на Имола, без да обръща внимание на протестите му, и опита отново.

— Явно сме много дълбоко под земята… — каза Тедж.

— Евтини цивилни модели — изръмжа Иван Ксав, тръсна машинката и опита отново. — Моят би работил тук. — Никакъв сигнал. — По дяволите!

— Саймън ще се сети — каза Тедж с надежда да му вдъхне доза увереност и го последва в лабораторията. — Нали?

— Саймън — каза Иван Ксав през зъби — по някаква причина, която вероятно ти е добре известна, Шив, изобщо не подозира, че сте започнали да копаете. Камо ли че сте стигнали до бункера. Внезапното и целокупно изчезване на Арките от лицето на Бараяр… може да има различни обяснения. По стандартите на Саймън. Той не разсъждава като другите хора.

— Заедно с теб? Без да се обадим на никого, нито ние, нито ти? — попита Амири.

— Мен и преди са ме отвличали — каза Иван Ксав. — Ще се изненадаш колко спомени събужда у мен тази нощ. Всичките неприятни.

Тедж би му хванала ръката, но не беше сигурна в реакцията му. Иван Ксав изглеждаше… леко откачил.

Всички не бяха на себе си. Включително и тя, изглежда, защото Иван Ксав посегна и сам хвана ръката й, придружавайки жеста с напрегната гримаса, която сигурно трябваше да мине за усмивка.

— И няма следа от Риш и Чер? — попита Смарагд разтревожено.

Тедж поклати мълчаливо глава. Нямаше вяра на гласа си.

— Дали пък… може да са били от другата страна, когато гръмна бомбата — пробва Смарагд. — Може би са се измъкнали. Може би… ИмпСи ще ги намери там, при входа на тунела. Или… Имола каза, че не ги е видял, а няма как да са минали покрай него, без да ги види, така че може да са се скрили в някое от горните разклонения.

„Или в някое от долните“. Тедж си представи как ледената вода се излива в сляпото разклонение, събаря Риш и Чер, които напразно се опитват да издрапат по разкаляния под…

— Или пък… — продължи Смарагд, но после млъкна, явно изчерпала вдъхновението си, което спести на Тедж необходимостта да й затвори устата с шамар. От друга страна, ако баща им не си беше променил решението в последния миг, не Риш, а Смарагд щеше да придружи Чер навън, спомни си Тедж.

Иван Ксав се поколеба, после каза:

— Не можете ли да използвате микоразлагащия агент, за да си пробием път навън?

Тедж тъкмо се възгордя с простичката гениалност на своя бараярски съпруг, когато видя намръщената физиономия на баба си, която обясни след кратка пауза:

— Химическата реакция има нужда от доста кислород… не знам дали…

— Не си прави труда да пресмяташ — спря я с въздишка Амири. — Кутията с агента остана при входа заедно с другите ни неща.