Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Амири спря и извика през рамо към баща си:
— Как ще е по-добре? Всеки да носи товара си до изхода или да си подаваме нещата във верига?
— Подавайте ги — отвърна без колебание Шив и вдигна една кутия. — Разпределете се на равни интервали, но по време, а не по разстояние. Стесненията и завоите ще ни забавят.
Амири кимна и се прехвърли през отвора в стената.
„Мамка му“ — помисли си Иван. Нищо де, сигурно пак би могъл да стигне до изхода, макар и с цената на повече усилия. Истината бе, че нямаше особено желание да си тръгва от тази съкровищница, тази непроучена съкровищница. Преди не искаше да влезе, а сега… Ако имаше начин да…
Амири прекрачи на заден ход овалния отвор и вдигна празни ръце над главата си. Какво правеше, протягаше ли се? Кога пък се беше уморил чак толкова?
Някакъв непознат човек със зашеметител в ръка, насочен към корема на Амири, го последва през отвора.
Сърцето на Иван се качи в гърлото, той залитна и наби спирачки.
През отвора се появи Перла, също заднишком, след нея още един тип със зашеметител, доста по-възрастен от първия, после и трети.
Не бяха от ИмпСи, и не само заради цивилните си дрехи — Иван не беше сигурен какви неведоми знаци обработва подсъзнанието му, освен липсата на Биърли Ворутиър, разбира се, но самият той си беше имал вземане-даване с достатъчно хора от ИмпСи и беше напълно, неприятно сигурен, че тези тримцата не са такива. Обикновени служители от охраната на гаража? Не, щяха да са с униформа. Иван остави внимателно кутията си върху най-близката купчина подобни кутии и пристъпи пред Тедж, която се беше заковала на място и гледаше невярващо.
— Знаеш ли какво става? — прошепна й почти без глас.
— Сер Имола. Татко го нае за преносвач. Но…
Но зашеметителите едва ли са влизали в договорката, да. А нямаше никакво съмнение накъде са насочени. Иван лесно си преведе джаксънианското „преносвач“ — на Бараяр му викаха „контрабандист“. Покрай силните вълнения през изминалата нощ Иван изобщо не се беше запитал как планира Шив да изнесе новопридобитите си съкровища от Бараяр. Е, рано или късно все щеше да се сети и за този въпрос, утеши се мислено той.
— О, мама му стара — каза Шив Арка с тон на безкрайно отвращение и бавно остави кутията на пода. По-възрастният мъж насочи зашеметителя си към него. — Имола, глупак такъв.
— Не съм съгласен с теб, Шив — каза дружески мъжът.
— Първо, зле си подбрал момента — въздъхна Шив. — Ако си беше направил труда да помислиш, щеше да стигнеш до логичното заключение, че най-удобният момент да ни подхлъзнеш е утре вечер, когато ще сме изпразнили трезора и ще сме свършили мръсната работа вместо теб. Тогава лесно би могъл да хванеш и нас, и товара. Още от бараярската инвазия имам подозрения, че вие, комарците, не сте много умни, честно.
— Да, ама ви изненадах, нали? Хванах ви по бели гащи. Утре вечер щяхте да сте нащрек. — Имола огледа бункера. — Започвам да мисля, че не си ми казал всичко, Шив. Доста си премълчал, като гледам. Какво пък, след като ви изпратим по предназначение, може да се върнем и сами да опоскаме това място.
— Хм — отвърна Шив и хвърли поглед към комуникаторите и енергийнозахранваните оръжия. — Няма да сте сами, това ти го гарантирам.
— Каква греховно пропиляна възможност — каза скръбно Удин и пристъпи зад съпруга си. — Иде ми да се разплача. — Или да ги наплюе по-скоро, реши Иван. По възможност с отровна плюнка.
— Здрасти, Удин — каза Имола, кимна за поздрав и премести благоразумно мерника си към нея. — Добре изглеждаш, ако позволиш да отбележа. Шив каза, че си тук. Може би не трябваше да го споменава. Жестоко е да подлагаш хората на такова изкушение. Имате ли изобщо представа колко предлага Къща Престен за доставка на Арки? Поотделно или в група?
— По-малко от твоите петнайсет процента — изръмжа Шив. — А сега няма да получите нищо. Като нас.
— О, не — прошепна Тедж в ухото на Иван. — Сигурно иска да ни криозамрази. Той така прекарва контрабандно хора, за да не се съпротивляват. Ужас!
Иван виждаше ползите от подобно решение. Ето и сега — куп Арки се бяха разшавали из помещението, опитваха се да изглеждат безобидни и не успяваха.
Перла попита колебливо:
— Дали да не ги принудим да ни зашеметят? Това доста ще ги забави.
— О, заповядайте — ухили се Имола. — Хем няма да ви слушаме мрънкането. Хайде, транспортът ви чака. Всички ще се поберете в буса, че и място ще остане. Като си помисля, че сами си уредихте превоза…
— Това няма да е необходимо — каза лейди гем Естиф със силен, макар и треперлив глас. — Всички да стоят спокойно. Някой може да пострада. — Изкачи последните стъпала от долното ниво и тръгна с несигурни ситни стъпки към изхода. Протегнатата й ръка трепереше издайнически, като на старица, която всеки миг ще припадне.