Сделката на капитан Ворпатрил

Изглеждаше… стара.

— Какво можем да направим? — прошепна Тедж. Тихо, но не от съображения за сигурност този път.

Иван Ксав погледна надолу, където вълничките се плискаха в краката му.

— На първо време — да се дръпнем. Нивото се покачва.

Направиха го, вперили тревожни погледи във водата.

— Трябва да се върнем в лабораторията и да останем там — каза баба. — По-новите участъци имат известна еластичност, но експлозията може да е пропукала по-старите стени. Тунелът е крайно нестабилен, крайно опасен.

— Участъкът, където беше бомбата… е от по-старите — каза Тедж. — Ами ако се е сринал върху Риш и Чер?

— Или ако водата ги залива — измърмори Иван Ксав. — Хем затрупани, хем давещи се… да не дава господ.

Баба се поколеба.

— Ако са били близо до взрива, едва ли са оцелели, за да се удавят тепърва. Ако не са били. — Последното прозвуча като завършено изречение с точка, а не като фрагмент от изречение с многоточие в края. Изречение, което баба не довърши.

Иван Ксав ругаеше под нос — или се молеше? Трудно беше да се прецени кое от двете. Все така стиснал ръката й над лакътя, той я завъртя и я поведе назад към лабораторията.

— Фишек — каза след минутка.

— Какво? — попита объркано Тедж.

— Бомбата на сержант Абелар. Била е предназначена за ИмпСи, трябвало е да превърне централата и улиците около нея в огромен кратер. Експлозивите наистина са поизгубили от силата си. Но… не достатъчно.

— Но сержантът имаше от онези очи на яката, видях ги — каза Тедж. Или трябваше да каже това, или отново да започне за Риш и Чер, да изговори куп глупави, малко вероятни, изпълнени с напразна надежда неща и думите щяха да я режат като бръсначи. — Защо един служител на ИмпСи ще се опитва да взриви централата на ИмпСи? Може да е бил сапьор, а не…

— Проверих го — каза Иван Ксав. — Вчера. Може вече да е станало и завчера, не знам. — Стрелна с поглед стените на тунела, потънали във вечна нощ, разведрявана несмело от фенерчетата — неговото и на баба. — Бил е от момчетата на Негри, но според архивите е изчезнал по време на Претендентството. Ако е бил на страната на лорд Регента, може би се е опитал да взриви сградата, когато са я държали войските на Вордариан. Или пък е бил от хората на Вордариан… той е имал поддръжници във всички родове войски, армията е била буквално разделена… Преди… — Преглътна шумно. — Саймън сигурно щеше да знае, преди. На чия страна е бил Абелар тоест. Със сигурност щеше да знае.

Влязоха в лабораторията очевидно в края на спор между барона и сер Имола — спор, завършил доста драматично, изглежда, защото Имола седеше на пода, държеше се за челюстта и стенеше, а баща й потриваше кокалчетата на юмрука си и беше присвил очи… много. Вдигна поглед към тях и очите му се разшириха.

— Намерихте ли… — Не довърши, видял израженията им, така че промени въпроса: — Какво открихте?

— Не знаем каква част от тунела се е срутила и дали изобщо се е срутила, защото взривът е видял сметката на отводнителната тръба — каза баба. — Тунелът се пълни с вода. Ниският участък при тръбата вече е пълен догоре.