Сделката на капитан Ворпатрил

Дългите й пръсти заиграха по контролния панел на пояса. Иван отскочи стреснато назад, когато около нея се изду трептящо силово поле и бутна купчина кутии, които се хлъзнаха и паднаха на пода. Възрастната дама внесе корекции в контролното табло и силовата сфера промени формата си в по-прибран висок овал. Все едно стоеше в разтеглено прозрачно яйце.

— Хей, нали уж не трябваше да оставяте електронни следи! — извика в паника Иван. Не, чакай, грешка. Той искаше ИмпСи да ги хване в крачка, нали така? Но по такъв начин, че той да няма нищо общо с това, за да спази обещанието си към Тедж. Така би било идеално.

Лейди гем Естиф погледна към тавана.

— Спокойно, никой нищо няма да засече през тези стени.

„По дяволите“ — помисли си Иван. Все пак възрастната дама изключи силовото поле.

Иван присви очи, споходен от закъсняло просветление.

— Чакай. Виждал съм нещо такова, на Ета Сета. Когато с Майлс ни пратиха там като дипломатически представители на Бараяр за погребението на покойната императрица преди… дванайсет, не, тринайсет години. Мехурите на висшите дами. Всички те се придвижваха на летящи столове в защитни мехури като този.

Лейди гем Естиф го погледна с изненада.

— Да, така е. Биозащитните пояси бяха превърнати в символ на хоут. Лично аз бях против инсталирането им към летящите столове: смятах, че е нередно да зачеркваме първоначалното им предназначение в полза на показността. Понякога наистина си мисля, че тази упадъчност сред старата ми каста вещае бъдещ стерилитет. Добре, че се измъкнах навреме. Днешните младежи нямат никакво чувство за правилното, здравословно съотношение между форма и функция. И наричат себе си артисти!

— Значи… — каза Иван, смутен от бъркотията в доскоро стройните му представи за някои неща. — Значи мехурите на висшите дами първоначално са били биозащитни костюми? Но вече не изпълняват тази функция?

— Разбира се, че я изпълняват, глупчо — измърмори лейди гем Естиф и тръгна решително към стълбището.

Удин сви рамене, взе най-близката кутия и се обърна към дупката в стената.

— Тедж, Иван Ксав. — Топла нотка обагри името му, навярно защото се беше писал доброволец. — Време е да изнасяме. Хващайте се на работа.

Тедж послушно вдигна една кутия с монети. Иван последва примера й, макар и не толкова охотно — кутията беше толкова тежка, че едва не му измъкна ръцете от раменните стави. Къде му беше умът, каква работа имаше тук долу? Някак твърде лесно се беше поддал на общото вълнение, забравил беше, че целите му не съвпадат с целите на останалите от подземната му компания. Може пък да изникнеше някоя възможност, докато им помага да измъкнат плячката си през трижди проклетия тунел — тунелът беше тъмен и тесен, да, но пък той нямаше да е сам. Щяха да са като редичка мравки, термити или онези другите земни насекоми със социално поведение, дето си копаят проходи в земята. Занесеше ли първия си товар до разширението в края на тунела, би могъл да си вземе скришом комуникатора и тогава… погледът му се спря върху Тедж… и тогава щеше да се сблъска с неприятна дилема.