Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— И аз бях започнал да се уча за дрогерист — рече Швейк — у господин Кокошка в Прага, в Перщин. Голям чудак беше тоя Кокошка и веднъж, когато по погрешка запалих бурето с бензин в мазата му и бензинът изгоря, той взе, че ме изгони. А гремиумът387 след това не ме прие никъде, така че заради едно нищо и никакво буре с бензин си останах недоучен. Произвеждате ли и билки за крави?

Ванек завъртя глава.

— Ние произвеждахме кравешки билки със светени иконички. Той, нашият шеф Кокошка, беше извънредно набожен човек. Веднъж прочел някъде, че свети Пелегрин помагал при подуване на добитъка. Веднага отпечата някъде в Смихов иконички на свети Пелегрин и срещу двеста жълтици ги даде да се осветят в Емаус; след това ние ги слагахме в пакетчетата с кравешка билка. Билката се забъркваше в топла вода, след което се наливаше на кравата да пие от ведрото. През това време на говедото се четеше молитвата на свети Пелегрин, която беше съчинил господин Таухен, нашият помощник. Ето как стана това. Напечата, значи, господин Кокошка иконичката на свети Пелегрин, а на обратната страна трябваше да се напечата и някаква молитва. Същата вечер шефът извика господин Таухен и му каза до сутринта да съчини някаква молитвичка за иконичката и билките, та като дойде в магазина на другия ден в девет часа, тя да бъде готова и да я занесат в печатницата. Кравите очаквали вече молитвичката. Или — или. Ако я съчини хубаво, и жълтицата му била в кърпа вързана, в противен случай след две седмици бил свободен да си върви. Господин Таухен цяла нощ се потил, а на следната утрин дойде да отвори магазина, недоспал и ненаписал нищо. Забравил беше дори как се казва светията, дето щяхме да го слагаме в кравешките билки. От тая беда го спаси нашият слуга Фердинанд. Той разбираше от всичко. Когато сушехме лайкучка на тавана, той винаги се качваше там, събуваше си обувките и ни учеше, че по такъв начин краката преставали да се потят. На тавана той ловеше гълъби, можеше да отваря чекмеджето с парите, а ни учеше да правим и различни шмекерии със стоката. Като момче аз имах в къщи такава аптека, каквато нямаше и „при милосърдните“. Цялата я бях пренесъл от магазина. Та тоя Фердинанд помогна и на господин Таухен. Само му каза: „Я дайте насам, господин Таухен, да видя тая работа“ и господин Таухен веднага изпрати да донесат бира. И докато донесат бирата, нашият Фердинанд беше преполовил стихотворението и можа да ни прочете: