Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Опа!
– Нещо такова. Изведнъж тя ми нанесе здраво кроше право във физиономията. Дотогава само се занасях с нея и бях напълно неподготвен. Успя да ме цапардоса три пъти, преди да се осъзная. Нямаше никакви мускули. Все едно те удря комар. Но когато започнах да парирам, смени тактиката си. Боксираше се инстинктивно и ми нанесе още повече удари. Тогава започнах да се бия съвсем сериозно и открих, че е бърза като стрела. Ако бе малко по-едра и силна, щях доста да се озоря, ако разбирате какво имам предвид.
– Разбирам.
– Тя обаче отново смени тактиката и ми нанесе страшен удар в слабините. Доста ме заболя.
Микаел кимна.
– Аз ѝ нанесох кроше в лицето, като ударът не беше особено силен. Тогава ме ритна по коляното. Пълна лудост. Бях три пъти по-едър и по-тежък от нея и тя нямаше никакъв шанс, но продължи да ме налага, сякаш животът ѝ зависеше от това.
– Ядосали сте я.
– По-късно го разбрах. И се засрамих. Имам предвид… Бяхме разлепили афиши и се опитвахме да привлечем младежи в клуба. Тя дойде и напълно сериозно помоли да я научим да се боксира, а ние просто стояхме там и ѝ се подигравахме. Аз също щях да обезумея от ярост, ако някой се беше отнесъл с мен по този начин.
Микаел кимна.
– Двубоят ни продължи няколко минути. Накрая я хванах, повалих я на земята и я притиснах, докато не спря да се мята. Очите ѝ бяха пълни със сълзи и ме гледаше толкова злобно, че…
– И така започнахте да се боксирате с нея.
– Когато се успокои, я пуснах и я попитах дали наистина иска да се научи да се боксира. Тя хвърли ръкавиците по мен и тръгна към изхода. Догоних я и я спрях. Извиних ѝ се и казах, че ако наистина го иска, ще я тренирам и в такъв случай трябва да се яви в клуба на следващия ден в седемнайсет часа.
Той замълча за момент и погледът му се зарея в далечината.
– На следващата вечер бе тренировката на момичетата и тя наистина се появи. Изправих я на ринга срещу едно момиче на име Йени Карлсон на осемнайсет, което се боксираше повече от година. Проблемът беше, че нямаше човек от нейната категория, който да е над дванайсет. Инструктирах Йени да е внимателна и само да маркира ударите си, защото Саландер е съвсем зелена.
– Как мина?
– Честно казано… Устната на Йени бе разбита след десет секунди. По време на целия рунд Саландер не спря да ѝ нанася удари и успяваше да избегне всички атаки на Йени. Говорим за момиче, което никога не бе стъпвало на ринг преди. По време на втория рунд Йени беше толкова бясна, че не успя да я уцели нито веднъж. Аз самият бях изумен. Никога преди не бях виждал боксьор да се движи толкова бързо. Много бих се радвал, ако бях наполовина бърз като нея.
Микаел кимна.
– Проблемът на Саландер беше, че ударите ѝ не струваха нищо. Започнах да тренирам с нея. Няколко седмици я виках на тренировките на момичетата и тя загуби доста мачове, защото накрая съперникът ѝ успяваше да я удари. След това се налагаше да прекъсваме и да я изнасяме в съблекалнята, защото така се ядосваше, че започваше да рита, да хапе и да се бие.
– Звучи точно в стила на Лисбет.
– Никога не се отказва. Накрая обаче ядоса толкова много момичета, че треньорът им я изгони.
– Така ли?
– Да, беше невъзможно да се боксираш с нея. Тя има само един режим, който наричахме terminator mode – целта ѝ е да разбие противника, без значение дали става въпрос за загрявка или приятелски спаринг. Сума момичета се прибираха вкъщи одрани. Тогава ми хрумна нещо. Имах проблеми с момче на име Самир. Бе на седемнайсет, от Сирия. Боксираше се добре, беше мускулест и имаше здрава ръка… но не знаеше как да се движи. През цялото време стоеше на едно място.
– Разбирам.
– Затова помолих Саландер да се яви в клуба един следобед, когато тренирах със Самир. Казах ѝ да се преоблече и я пратих на ринга срещу него с каска, назъбник и така нататък. В началото Самир отказа да се боксира срещу нея, защото „тя е момиче, по дяволите“ и тем подобни коментари в стил мачо. Затова му обясних високо и ясно, за да чуят всички, че това не е обикновен спаринг, и се обзаложихме на 500 крони, че ще го разбие. На Саландер казах, че това не е никаква тренировка и че Самир ще я нокаутира, без да се замисли. Тя ме погледна, а върху лицето ѝ беше изписано онова невярващо изражение. Самир продължаваше да мрънка, когато гонгът удари. Лисбет го удари с все сила по лицето и го събори на задните му части. Бяхме тренирали вече цяло лято, така че мускулите ѝ бяха позаякнали и ударите ѝ тежаха повече.
– Предполагам, че Самир много се е зарадвал.
– Говореха за тази тренировка месеци наред. Самир чисто и просто загуби. Тя спечели по точки. Ако беше малко по-силна, можеше доста да го нарани. Накрая Самир толкова се отчая, че започна да замахва към нея с всичка сила. Бях уплашен до смърт, че може да ѝ нанесе удар и че ще ми се наложи да викам линейка. На няколко пъти парира с рамене и ѝ останаха синини. Веднъж Самир успя да я бутне на въжетата, защото беше толкова слаба, че не можеше да поеме удара. Но в нито един момент нямаше положение, при което да успее да я удари сериозно.