Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Искате ли още нещо за пиене? - попита той, поклащайки рязко глава като кон, който се изправя на задните си крака пред препятствие.
- Не, много благодаря. Съжалявам, ако съм ви засегнала, но...
Очите му шареха наляво-надясно, седеше на стола така, че тя да
не може да се доближи до него, да докосне ръката му.
- Понякога съм толкова непохватна - извини се отново Жозефин, - но наистина и през ум не ми мина, че може да ви нараня...
Тя се размърда на стола, търсейки други думи, за да поправи това, което за него явно беше непоносимо натрапване, и тъй като не знаеше какво да каже, стана, благодари и си тръгна.
Когато стигна до ъгъла, се обърна и видя семейство Ван ден Брок, седнали до него на терасата на кафенето. Ван ден Брок беше сложил ръка на рамото на Льофлок-Пинел, сякаш го успокояваше. Може би бяха стари познати... Сигурно трябва да мине много време, за да се сприятелиш с този човек, изглежда доста див.
Вратата на портиерското жилище беше открехната. Жозефин почука на прозореца и влезе. Ифижени пиеше кафе с дамата с пу-дела, с възрастния господин с напудрената коса и девойка с мусе-линена рокля, която живееше при баба си на третия етаж във вход Б. Всеки разказваше за разпита си до най-дребните подробности и възклицания, а Ифижени ги черпеше с бисквити.
- В течение ли сте, госпожо Кортес? - подхвърли Ифижени, приканвайки с жест Жозефин на масата. - Преди три седмици открили тялото на някаква сервитьорка, наръгана с нож като Басониер!
- Не ви ли казаха? - попита девойката учудено и се опули.
Жозефин поклати глава, смазана.
- Значи станаха една, две, три убити в квартала - изброи на пръсти дамата с пудела. - За шест месеца!
- На такъв му викат „сериен убиец“ - прояви знанията си Ифижени.
- И трите по един и същ начин! Клъц! Изотзад, с много тънък нож, толкова тънък, че не се усещало как реже. Все едно е масло. Хирургическа точност. Клъц и клъц!
- Откъде знаете такива неща, господин Едуар? - попита дамата с пудела. - Да не си съчинявате!
- Не си съчинявам, правя възстановка! - обиди се господин Едуар. - Комисарят ми обясни. Защото отдели време да говори с мен! -той посочи към себе си да подчертае колко е важен.
- Така е, защото сте изключително важна личност, господин Едуар!
- Подигравайте се! Само констатирам, нищо повече...
- Ако са ви отделили време, това може да значи, че ви подозират! - предположи Ифижени. - Омайват ви с комплименти, вие споделяте и хайде, закопчават ви!
- Нищо подобно! Просто я познавах добре. Заедно сме отраснали, представяте ли си! Играехме в двора, когато бяхме деца. Още тогава си беше подла и гадна. Обвиняваше ме, че пишкам в пясъчника, за да я накарам да прави кофички с мокър пясък! Майка ми ме биеше заради нея!
- Значи и вие сте имали причини да й се сърдите - констатира дамата с пудела. - Тя никак не ви понасяше, затова не ви виждахме на събранията на живущите.
- Не бях единственият - възрази възрастният господин. - Тя беше страшилище за всички!
- Искаше се смелост, за да присъстваш - потвърди дамата с пудела. - Тази жена знаеше всичко. Всичко за всеки! Понякога ми разказваше такива неща... - тя си придаде тайнствен вид. - За някои хора от кооперацията! - прошепна тя, за да й се примолят да разкаже повече подробности.
- Значи сте й били приятелка? - попита девойката заинтригувана.
- По-точно тя се държеше мило към мен. Човек не може да живее съвсем сам постоянно. Има нужда да се отпусне от време на време! Случваше се да пийна няколко глътки вермут вечер у тях. На нея й стигаха две чашки, за да я хване. И тогава ми разправяше невероятни неща! Една вечер ми показа снимката във вестника на някакъв красавец и ми сподели, че му била писала.
- Мъж! Басониер! - разсмя се Ифижени.
- Чакайте да ви кажа, мисля, че беше лапнала по него...
- Хайде сега и вие! Както си приказвате, ще ми стане симпатич-на! - възкликна възрастният господин.
- Вие какво мислите за всичко това, госпожо Кортес? - попита Ифижени и стана, за да направи още кафе.
- Слушам ви и си мисля: кой може да я е мразил дотолкова, че да я убие...
- Зависи от дебелината на папката с компрометиращи документи, която е имала за някого - заяви възрастният господин. - Човек е готов на всичко, за да спаси живота или кариерата си. Тя не криеше колко силно може да навреди, дори изпитваше наслада от тази мисъл!
- Така си беше, тя наистина живееше опасно, дори се учудвам, че живя толкова дълго! - въздъхна Ифижени. - Във всеки случай няма как да сме спокойни. Единствено господин Пинарели си подсвирква. Той живна покрай тази история! Подскача весело, вре се навсякъде, прекарва си времето в участъка, опитва се да изкоп-чи информация от ченгетата. Онази вечер го зърнах да се навърта край помещението за боклука. Странни хора има наистина!