Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Вече не изпитвам гняв, защото съм ВЛЮБЕНА! Представям си живота като дълъг светъл път, изпълнен със смях и целувки, нос, заврян в пуловери, и глава, препълнена с планове. Ще си имаме куп деца и ще им разрешаваме да правят каквото си искат. Не като бащата на Гаетан. Странен е. Забранява им да канят приятели вкъщи. Забранено е да говорят, докато се хранят: вдигат пръст и чакат да им дадат думата. Забранено е да гледат телевизия. Да слушат радио. Някои вечери иска всичко да бъде бяло: дрехите, храната, покривката на масата и салфетките, детските пижами. Други - всичко да е в зелено. Ядат спанак и броколи, зелена лазаня и кивита. Майка им си разчесва ръцете с нокти от отчаяние. Непрекъснато треперят да не направи някоя глупост: да си пререже вените или да скочи от прозореца. Той дори не ми споделя всичко... Някои думи напират да излязат от устата му, но той ги преглъща. Гаетан е сключил сделка с Домисий: тя няма да казва за нас, а той ще мълчи за всичко останало... не ми обясни съвсем какво е всичко останало, но съм убедена, че е нещо мръсно, защото Домисий наистина е перверзна личност. А и номерата, дето ги върти с момчетата в училище! Не е за разправяне! Ходи с тях в кенефа и излиза после с пламнали бузи и разчорлена коса. Сигурно се целува с език и разни такива неща. Тя и приятелката й Инес се правят на големи свалячки и го дават много секси. Разменят си бележчици, сгънати на четири, показват си банкноти по пет евро, правят кръстчета в полето на тетрадките си и се надпреварват коя ще събере повече кръстчета и повече пари!
Във всеки случай са странно семейство! Всички семейства са странни. Дори моето. Татко, който никой не знае къде се намира, и мама, която се целува със зет си в кухнята навръх Коледа! Дори онези, дето си мислиш, че са суперсериозни, и те правят глупости. Пишкат върху госпожа Мерсон, а господин Мерсон го намира за смешно. Господин Ван ден Брок ме докосва, когато се разминаваме, никога не се качвам с него в асансьора, а госпожа Ван ден Брок е толкова кривогледа, че понякога ми се струва, че има само едно око.
Пред сградата бяха спрели три полицейски автомобила и Зое щеше да умре. Нещо се е случило с мама. Тя се затича и стигна до входа. Отвори вратата и се втурна към стълбите, няма време да чакам асансьора, мама умира, а аз не съм изляла сърцето си пред нея, ще си отиде с ужасното недоразумение, без да знае, че нея обичам най-много!
Тя се закова на място. Тълпата беше в двора. За втори път едва не умря: хвърлила се е през прозореца. Много й беше тежко, че нищо не й казвам, и то с най-големи подробности. Мама е такава, жадна е за подробности. Една неподходяща дума и сълзите напират в очите й. Ох! Никога повече нищо няма да крия от нея, никога повече няма да я огорчавам, обещавам да й обяснявам всичко, ако се надигне от двора и не умре.
Забеляза господин Льофлок-Пинел в гръб, той говореше с рус господин с къса коса. Тук беше и господин Ван ден Брок, който говореше с жена от полицията, дребна брюнетка със сурово изражение, и господин Мерсон, долепен до ухото на Ифижени.
- Кога са я открили? - попита господин Мерсон.
- Ми нали вече ви казах два пъти! Вие не слушате! Госпожа Кортес и аз я намерихме увита в мокета! По-скоро кучето беше... То я надуши...
- Имат ли представа кой може да го е направил?
- Аз да не съм от полицията! Питайте тях!
Зое въздъхна с облекчение. Мама не е умряла. Тя потърси с поглед Гаетан. Не го видя. Сигурно се е шмугнал между хората, без да го забележат, и се е качил у тях.
Тя се затича нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, широко отвори входната врата, влетя в хола, където Ирис говореше по телефона, и нахълта в стаята на майка си.
- Мамо! Жива си! - хвърли се към майка си, притисна се до нея, отърка нос в гърдите й, търсейки познатата миризма. - Толкова се уплаших! Помислих, че полицията е дошла заради теб!
- За мен ли? - повтори Жозефин, люлеейки я до гърдите си.
Нежното убежище на майчината прегръдка свали последната
преграда пред Зое. Тя се отприщи и разказа всичко. Целувката на Филип, писмата на баща си, твърденията на Ортанс, че татко им бил мъртъв, изяден от крокодил, мъката, която я задушавала, и примесеният към нея гняв.
- Единствено аз го защитавах! Той ми е татко!
Жозефин слушаше, затворила очи от щастие, допряла брадичка до косата на дъщеря си.
- Защото аз не мога обърна страницата! И не знаех как да ви накажа и двете, задето бяхте обърнали страницата! Затова ти се разсърдих и не исках повече да говоря с теб. Тази вечер, като видях полицейските коли, си помислих, че ти не си издържала на моето мълчание. Усещах, че чакаше да ти обясня, но не можех, не можех, не можех да си го наложа, бях блокирала...