Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Той стисна челюсти и лицето му пребледня и се изкриви в злоб-на гримаса. Беше дълбоко засегнат и не успяваше да го прикрие. Жозефин го наблюдаваше, развълнувана и без да може да си го обясни, страхът, който тегнеше над нея, изведнъж олекна и тя се успокои. Отпусна се, идеше й да го хване за ръка и да му благодари.
Сервитьорът дойде до тяхната маса и ги попита какво ще поръчат.
- Една мента с вода - отговори Льофлок-Пинел.
- И за мен - присъедини се Жозефин.
- Две менти с вода! - повтори сервитьорът и тръгна да изпълни поръчката.
- Вие имате ли алиби? - осведоми се Жозефин. - Защото аз нямам. Бях сама вкъщи. Което влошава нещата за мен...
- След като се разделихме в петък вечер, отидох у семейство Ван ден Брок. Бях възмутен от поведението на госпожица Дьо Басониер. Говорихме си докъм полунощ за тази... въшка! За недостойния начин, по който ни напада на всяко събрание. Става все по-зле... тоест по-правилно е да се каже, ставаше все по-зле, след като, благодаря ти, Господи, всичко свърши! Но онази вечер, спомням си добре, че Ерве се чудеше дали да не направи оплакване...
- Ерве, така ли се казва господин Ван ден Брок? Съименници ли сте?
- Да - отговори Льофлок-Пинел и се изчерви като изненадан в интимна поза.
Жозефин си каза, че не е често срещано име, защото преди не познаваше нито един Ерве, а сега ето ги наведнъж двама! Добави:
- Онази вечер тя се държа ужасно гнусно.
- Да ви кажа, подобно поведение често се наблюдава при бившите господари. Вие трябва да го знаете най-добре, нали сте специалист по средновековието... За нея ние бяхме жалки селяни, които са окупирали замъка на предците й. Тя не можеше да ни изхвърли, затова ни ругаеше. Но все пак има някакви граници!
- Вероятно не сме били единствените жертви на нейния гняв. Господин Мерсон ми беше споменал, че била нападана два пъти...
- Ако не смятаме и други, за които не сме в течение! Когато започнат да претърсват нейното жилище, сигурно ще открият анонимни писма, защото според мен тя посвещаваше цялото си време на такива занимания... Тя сееше омраза и клюки.
Сервитьорът остави двете менти пред тях и Ерве Льофлок-Пинел плати сметката. Жозефин му благодари. Чувстваше се по-до-бре, след като си поприказва с него. Той беше поел нещата в свои ръце. Щеше да я защити. Тя беше от новодошлите и за пръв път започна да харесва квартала, кооперацията, обитателите.
- Благодаря - прошепна тя. - Добре ми се отрази разговорът с вас. - Сетне, неспособна да устои на желанието си за откровения, добави: - Трудно е да си сама жена. Трябва да си силна, енергична, решителна, което в моя случай не е съвсем така. Аз всъщност съм бавна, толкова бавна...
- Малка костенурка? - подсказа й той и я погледна добронамерено.
- Малка костенурка, която напредва едва-едва и умира от страх!
- Аз много харесвам костенурките - продължи той нежно. -Много са обичливи, знаете ли, много верни. Наистина заслужават повече внимание.
- Благодаря - усмихна се Жозефин. - Приемам го като комплимент!
- Когато бях дете, ми дадоха една костенурка, беше най-милата ми приятелка, довереницата ми. Навсякъде си я носех. Те живеят много дълго, освен ако не им се случи някоя злополука...
Запъна се на думата „злополука“. Жозефин си представи смачканите таралежи по пътищата. Всеки път, зърнеше малкото окърва-вено телце, стискаше очи от безсилие и мъка.
Прокара сух език по устните си и въздъхна: „ожаднях“.
Той я наблюдаваше как деликатно отпива, вдигнала чашата с грациозен жест. Тя отпиваше на малки глътки и триеше въображаемите зелени мустачки от ъгълчетата на устните си.
- Много сте трогателна - каза тихо той. - Човек изпитва желание да ви закриля.
Каза го без самоизтъкване. С мил тон, в който тя не долови дори нотка на съблазън.
Вдигна глава към него и му се усмихна доверчиво:
- В такъв случай може би бихме могли отсега нататък да си говорим на малко име?
Той леко се отдръпна и пребледня. Смотолеви:
- Не, надали, надали.
Обърна се, търсейки с очи събеседник, който така и не се появи. Сложи двете си ръце на масата, отдръпна ги рязко и ги свали на коленете си. Тя се сепна. Какво беше сторила, та предизвика такава бърза промяна в поведението му? Поиска му прошка:
- Не исках... Не исках да ви карам да... Беше просто предложение да... ами да станем приятели.