Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- А Ортанс? Тя какво казва? - попита Шърли.
- За кое?
- За... Много добре разбираш за какво говоря. Тоест за кого...
Той отново се беше заел да кълца старателно магданоза и шунката, ръсна чер пипер, морска сол. Опита с пръст пълнежа, добави още чесън и галета.
- Сърдита ми е. Чака аз да й се обадя. Аз пък не й се обаждам. Какво ли имам да й кажа?
Той напълни доматите, отвори фурната, която беше загрял предварително, сбърчи вежди и нагласи часовника за печенето.
- Че съм очарован от тази жена, която се отнася с мен като с мъж, а не като с приятел? Ще й стане мъчно...
- Но нали е истина.
- Нямам желание да й съобщавам тази истина. Няма да я представя правилно и после...
- Аха! - усмихна се Шърли. - Бяството на мъжа от обясненията: класически пример!
- Чуй ме, ако споделя с Ортанс, ще се почувствам виновен... Още по-лошо, ще се чувствам задължен да охуля Шарлот или да омаловажа мястото, което заема в живота ми...
- За кое виновен?
- С Ортанс сме си дали обещание без думи: да не се влюбваме в други... докато пораснем достатъчно двамата, за да се обичаме... искам да кажа, истински да се обичаме...
- Това не е ли прекалено смело?
- По онова време не познавах Шарлот... Беше преди.
Струваше му се, че е било през миналия век! Животът му се
беше превърнал във водовъртеж. Край на лова на ненаситните мръсници. Сега в него имаше място единствено за магьосницата с дългата шия, с тънките мускулести рамене, със седефените ръце, по-бляскави от перлена огърлица.
- И сега какво...
- Сега съм притеснен. Ортанс не ми звъни. Аз не й звъня. Не си звъним и двамата. Мога да го спрегна и в бъдеще време, ако искаш...
Беше отворил бутилка бордо и помириса тапата.
Шърли се чувстваше неловко, когато станеше въпрос за любовния живот на сина й. Когато беше малък, не съществуваше тема табу. Говореха си за всичко: за момичетата, дамските тампони, желанието, за никнещата брада, за книгите шедьоври и за набързо скалъпените книги, за филмите, които си пускаш на забавен каданс, и за филмите за бърза консумация, за дисковете за танци и дисковете за съсредоточаване, за готварските рецепти, отлежалото вино, за живота след смъртта и за ролята на бащата в живота на момчето, което не познаваше своя баща. Бяха пораснали заедно, ръка за ръка, бяха споделяли тежката тайна, посрещали бяха опасности и заплахи - неизменно солидарни. Сега обаче... Беше станал мъж: окосмен, с големи ръце, големи стъпала, дебел глас. Беше едва ли не уплашена. Вече не се осмеляваше да задава въпроси. Предпочиташе той да заговори за себе си, без да се налага да го разпитва.
- Държиш ли на Шарлот? - попита накрая тя, като се прокашля да прикрие смущението си.
- Тя ме очарова...
Шърли си каза: колко пресилено изказване, толкова раздуто, че може да включва какво ли не, би ли уточнил какво имаш предвид. Гари се усмихна, разпознал този трик на майка си, когато очите на Шърли се взираха в неговите с нямо питане, и продължи:
- Тя е красива, интелигентна, любознателна, ерудирана, забав-на... Харесва ми да спя с нея, харесвам как се извива като змия в прегръдката ми, как се отдава, как ме въздига в ранг на изключителен любовник. Истинска жена. И в същото време - фантазия! Не е от ненаситните мръсници!
Шърли тъжно въздъхна. Ами ако тя самата не е нищо друго освен ненаситна мръсница в очите на Джак, мъжа в черно, който беше наранил завинаги тялото и душата й?
- С нея се образовам... Тя се интересува от всичко, чудно ми е само какво намира в мен!
- Намира това, което не намира в другите мъже, прекалено заети да тичат подир сянката и кариерата си: любовник и съмишленик. Тя се е доказала, няма нужда от ментор. Тя има пари, връзки, красива е, свободна е, излиза с теб, защото й е приятно...