Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

-    Бих искал да срещна момиче, което да не може да „прави“, да не прави планове за кариера, да не знае да смята, да шофира, дори да не знае как се взема метрото. Момиче, което живее сред книги, пие чай с литри и гали старата си котка, свита на кравай върху корема му!

Шърли знаеше за историята на сина си с Шарлот Брадсбъри. Гари не й беше казал, но лондонската мълва я носеше, разкрасявана от хиляди подробности. Запознали се на събиране, организирано от Малвина Едуардс, великата жрица на модата. Шарлот току-що била приключила двегодишна връзка с женен мъж, който скъсал с нея по телефона, жена му подсказвала шепнешком фаталните слова. Цял Лондон говореше само за това. „Удовлетворение за поруганата чест“, нададе вой усмихнатата уста на Шарлот Брадсбъри, която опровергаваше клюките с отегчена гримаса, търсейки с кого да излезе, за да затвори злите усти, щастливи да очернят главната редакторка на „Нерв“, списанието, което нападаше жертвите си с рафинирана жестокост. Така се запозна с Гари. Вярно, че беше по-млад от нея, но най-важното за Шарлот беше, че е привлекателен, загадъчен, ново лице в малкия й свят. Благодарение на него тя заплиташе загадки, провокираше въпроси, пораждаше предположения. Тя „правеше“ нещо ново. Той беше красив, но не го знаеше. Изглежда, имаше и пари, но май и това не знаеше. Не работеше, свиреше на пиано, разхождаше се в парка, четеше до безпаметство. Даваха му между деветнайсет и двайсет и осем години в зависимост от темата на разговора. Ако говореха за ежедневния живот, за лошото състояние на метрото, за цените на жилищата, той гледаше учудено като непросветен юноша. Ако споменеха Гьоте, Тенеси Уилямс, Ницше, Бах, Коул Портър или Ерик Сати, изведнъж ставаше възрастен и се превръщаше в познавач. Ангел, но ангел, който подканва към прелюбодействие, си беше помислила Шарлот Брадсбъри, зърнала го облакътен на пианото, ако първа не го грабна, ще ми го отмъкнат под носа. Беше го покорила, създавайки у него илюзията, че той я беше отвлякъл от безбройните смотани кандидати, които ръмжаха с мощните си автомобили пред дома й. „Каква скука! Каква простащина! А аз се чувствам така уютно у дома, чета си „Мечтите на самотника по време на разходките му“ в компанията на старата ми котка и чашата чай! Подготвям специален брой, вдъхновен от произведенията на Русо, защо не се включите и вие?“ Гари беше във възторг. Тя не лъжеше. В Кеймбридж беше изучавала Русо и останалите френски енциклопедисти. От този миг станаха неразделни. Тя спеше при него, той - при нея, тя поде светкавична образователна кампания, която в най-скоро време щеше да превърне неориентираното дете в очарователен светски лъв. Водеше го по театри, по концерти, в задимени джаз клубове, на аристократични благотворителни приеми. Подари му сако, после още едно, вратовръзка, още една вратовръзка, пуловер, шал, смокинг. Не беше вече високият непохватен младеж, отдаден на музиката, който не си показваше носа навън и наблюдаваше катеричките в парка. „Знаеш ли, че катеричките умират от алцхаймер? - беше пошушнал Гари на ухото на Шарлот, подхващайки с удоволствие една от любимите си теми. - Губят си паметта и забравят къде са заровили натрупаните за зимата запаси от лешници. Треперят от студ и умират на дървото, в което са скрили плячката си.“ „Аха...“ - рече Шарлот, свали черните си очила и погледна с огромните си очи, в които не проблесна нито искрица на съчувствие към сенилните катерици. Гари се почувства страшно самотен, истинско недорасло момче.