Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Гари измърмори нещо неразбираемо за виното и рече:
- Всъщност само Ортанс ме смущава...
- Не се безпокой, Ортанс ще оцелее. Ортанс оцелява винаги, това би могло да бъде нейния девиз!
Гари беше налял вино в две кристални чаши, изработка на прочутата фирма „Лалик“ украсени с гирлянда от перли в основата, сигурно са подарък от Шарлот, предположи Шърли, въртейки чашата в ръка.
- А това отлежало бордо? От Шарлот ли е?
- Не. Попаднах на него, докато търсех ножа за кълцане. Преди да си тръгне, Ортанс беше скрила на разни места подаръци, за да не я забравя. Отварям някой скрин и изпада пуловер, бутам купчина чинии и се появява пакет от любимите ми бисквити, вземам флакона с витамини от аптечката и се натъквам на бележка: „Предполагам, че вече ти липсвам...“ Забавна е нали?
Забавна или влюбена, се замисли за пръв път Шърли, малката чума се беше натъкнала на преграда по пътя си. Преграда, която се наричаше Шарлот Брадсбъри, а тя си знаеше работата!
Ортанс се събуди плувнала в пот. Искаше да крещи, но от устата й не излизаше звук. Пак беше сънувала ужасния кошмар! Намираше се в зала с под от плочки, влажна, потънала в белезникава пара, пред нея стоеше мъж, висок колкото бирена бъчва, с нашарен от белези торс, целият в черни косми, размахал дълъг камшик, който завършваше накрая с метални топчета. Въртеше камшика, кривеше заплашително лице, оголваше почернели зъби и я хапеше по цялото тяло. Тя се свиваше в ъгъла, крещеше и се мяташе, мъжът я удряше с камшика, тя се изправяше, втурваше се към затворена врата, през която минаваше, без да разбере как, и се оказваше навън, тичаше по тясна мръсна улица. Беше й студено, разтърсваха я ридания, но продължаваше да тича, наранявайки стъпалата си по грапавите павета. Нямаше никой, при когото да се скрие, никой, който да я закриля, чуваше ругатните на мъжа, който тичаше по петите й, тя се строполяваше на земята, едра ръка грубо я хващаше за врата... Точно в този момент се събуждаше и сядаше в леглото, плувнала в пот.
Беше три часът сутринта!
Тя поседя известно време, тресяща се от ужас. Ами ако не бяха умрели на дъното на Темза с бетон на краката? Ако знаеха къде живее? Беше сама. Ли Мей бе заминала за две седмици за Хонконг да види болния си баща.
Нямаше да може да заспи за нищо на света. Не можеше да отиде да почука на вратата на Гари. Нито да му звънне посред нощ и да му съобщи: „Страх ме е.“ Гари спеше с Шарлот Брадсбъри. Гари беше престанал да й се обажда, да й говори за книги и музика, тя не знаеше какво става с катеричките от Хайд Парк и не й беше останало време да научи имената на небесните звезди.
Тя грабна възглавница и я притисна до лицето си, за да заглуши риданията, които раздираха гърлото й. Искаше дългите ръце на Гари. Единствено дългите ръце на Гари можеха да я избавят от страховете й.
И сега това се оказва невъзможно!
Заради жена.
Ужасно е да се страхуваш нощем. Нощем всичко става страшно. Нощем всичко става окончателно. Нощем те я настигаха и тя умираше.
Тя стана, отиде в кухнята, наля си чаша вода, извади парче сирене от хладилника, взе две филийки хляб, малко горчица, майонеза и си направи сандвич, който изяде на хапки, докато сновеше напред-назад в блестящата от чистота кухня. Мога да ям направо на пода! От разхвърляна мърлячка попаднах на педантична домакиня, установи, отхапвайки от сандвича. Каквото и да става, няма аз да го потърся! Ако ще да умра на място, да пукна от непрестанни кошмари. За щастие си имам принципи! Момиче, което не спазва принципите, е за никъде. Никога не се обаждам първа, никога не се обаждам веднага - изчаквам да минат три дни, - не давам да ме съжаляват, не плача за момче, не завися от момче, не чакам закъсняло за среща момче, не си губя времето с някой задръстеняк, който не знае името на Жан-Пол Готие, Бил Евънс или Ернст Любич, отписвам онзи, който проверява сметката или оставя етикета с цената на подаръка, носи бели чорапи, изпраща червени рози или розови карамфили, който звъни на майка си в неделя сутрин или говори за богатството на татко си, никога не преспивам първата нощ, дори не позволявам да ме целунат на първата среща! Не ям брюкселско зеле, не нося оранжево, да не ме помислят, че съм от пътната служба... Тя изреждаше своите десет заповеди, без да спира да дъвче. Въздъхна: имам предостатъчно принципи, но вече нямам желание да ги прилагам. Искам си Гари. Той е мой. Аз съм си го заплюла. Той беше дал съгласие. До момента, в който се появи тази. За каква ли се мисли?
Тя влезе в гугъл, натрака Шарлот Брадсбъри и пребледня от резултата: 132 457! Името й се срещаше във всякакви рубрики: семейство Брадсбъри, имение Брадсбъри, лордовете Брадсбъри, Брадсбъри и кралското семейство, списанието на Шарлот Брадсбъри, партита, които организира, моднбто й законодателство, остроумията, които снасяше! Дори да останеше безмълвна, пак я цитираха!