Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Всички хора в този дом са странни, си каза Жозефин. Дори дамата с пудела! Ами аз? Не съм ли странна? Ако знаеха всички тия насядали около масата и заети да топят бисквити в кафето си, че преди шест месеца за малко не бях заклана, че бившият ми мъж, изяден от крокодил и официално обявен за мъртъв, броди в метрото, че бившият ми любовник е шизофреник и че сестра ми е готова да се хвърли на врата на Льофлок-Пинел, щяха да си глътнат езиците от изненада...
Потънала в дълбоките възглавници на канапето, фините й нервни крака подпрени на страничната облегалка, все едно изложени на показ в бижутерски магазин, Ирис четеше вестник, когато Жозефин влезе в хола и се отпусна в един от големите фотьойли.
- Какъв ден! Какъв ужасен ден! Не бях виждала досега нищо по-злокобно от полицейски участък! Ами тези безкрайни въпроси! Да не ти споменавам за капитан Галоа!
Докато говореше, непрестанно разтриваше слепоочията си, наклонила глава напред. Краката й тежаха от умора, всяка става я болеше. Ирис свали за малко вестника, огледа сестра си, след което отново потъна в четене, само измърмори:
- Да, наистина не изглеждаш добре.
Засегната, Жозефин изтърси:
- Пих една мента в компанията на Ерве Льофлок-Пинел...
Ирис плесна вестника на коленете си.
- Той каза ли нещо за мен?
- Нито думичка.
- Не се е осмелил...
- Странен е. Никога не знаеш как да се държиш с него. Ту е мил, ту е груб, мени си непрекъснато настроението...
- Ту мил, ту груб ли? Да не те е свалял? - осведоми се Ирис, вдигнала учудено вежди.
- Не. Но е непредвидим! Казва ти нещо приятно и в следващия миг става лед от Северния полюс...
- Вероятно отново си се представила като жертва.
Злобното й категорично твърдение завари Жозефин неподготвена. Тя възкликна с негодувание:
- Как да съм се „представила като жертва“?
- Ами така, не си даваш сметка, но се преструваш на малко крехко същество, за да накараш мъжете да те защитават. Понякога подобно поведение много дразни. Видях те да го правиш и с Филип.
Жозефин остана смаяна. Все едно й говореше за непознат човек.
- Какво си ме видяла да правя с Филип?
- Да се правиш на наивница, която нищо не знае, която е паднала от небето. Това е сигурно твоят маниер да съблазняваш... - тя се протегна, прозя се, остави вестника. Сетне съобщи с небрежен тон: - А, да ти кажа... Скъпата ни майка се обади и всеки момент ще се появи!
- Тук ли? - ахна Жозефин.
- Умира от любопитство да види къде живееш!
- Можеше да ме попиташ все пак!
- Чуй, Жо, крайно време е да се одобрите! Тя е стара жена, която живее сама. Няма си никой, за когото да се грижи...
- Тя никога не се е грижила за никого освен за себе си!
- Пък и колко време мина, откакто не сте се виждали!
- Три години и се чувствам прекрасно!
- Тя е баба на дъщерите ти...
- И какво от това?
- Аз съм за това да има мир в семейството...
- Защо я покани? Кажи ми!
- Не знам. Просто ми домъчня за нея. Стори ми се потисната, тъжна.
- Ирис, аз съм си у дома и аз решавам кого да каня!
- Тя ти е майка, нали? Не е чужд човек! - Ирис направи пауза и добави, поглеждайки Жозефин право в очите: - От какво се боиш, Жо?
- Не се боя. Не искам да я виждам. И престани да ме гледаш по този начин! Не се получава! Нямаш вече власт над мен!
- Страхуваш се... Умираш от страх...
- Не съм я виждала от три години и не очаквах да я видя тази вечер! Това е. Изкарах труден ден и нямах нужда точно от това.
Ирис се изправи, нагласи полата си, която се беше извъртяла в кръста и я стягаше, и заяви:
- Ще вечеря с нас.
Жозефин повтори като автомат:
- Ще вечеря с нас!
- Между другото, време е да отида да напазарувам. Хладилникът ти е празен...
Тя въздъхна, разгъна дългите си крака, погледна още веднъж малките си сладки стъпала с яркочервен лак на ноктите и отиде в стаята да си вземе чантата. Жозефин я проследи с очи, раздвоена между гнева и желанието да се обади на майка си и да й каже да не идва.
- Всеки момент ще пристигне, бъди готова да я посрещнеш... -подхвърли Ирис.
- А Зое? Тя къде е? - попита Жозефин паникьосана, търсейки спасителен пояс, в който да се вкопчи.
- Тя влезе и излезе, без да каже нищо. Но ще се върне за вечеря... ако правилно съм разбрала...
Вратата се тресна. Жозефин остана зашеметена.
- Изобщо не разбирам жените... - пошепна Гари, вдигнал ножа, с който кълцаше ситно магданоза, чесъна, босилека, салвията и шунката, с тях щеше да напълни срязаните и издълбани домати и да ги метне във фурната: той беше цар на доматите по провансалски.