Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Мелинда се върна твърде скоро, за да се е отбивала в дома на Чарли, и безмълвно влезе в къщата. Когато след играта с Трикси Вик се прибра, тя си миеше косата. Вратата на банята беше отворена. Той взе от библиотеката енциклопедията и седна на фотьойла. Зачете се кои са противоотровите на арсеника и как се прилагат. Мелинда излезе от банята и отиде в стаята си.
— Закара ли мистър Карпентър? — извика след нея Вик.
— М-хм.
— Показа ли му къщата на Чарли?
— Не.
— Симпатичен човек изглежда.
Мелинда излезе от стаята си по пеньоар, боса, с навита на чалма хавлиена кърпа около главата.
— Вярно. Има мозък в главата. С него е приятно да се приказва. — Тонът й отново беше заядливо-предизвикателен.
Вик се засмя.
— Защо тогава да не го каним по-често. Стига само да има време за нас.
В понеделник Вик позвъни от кабинета си в „Кенингтън“. Да, имали мистър Карпентър. Мистър Харолд Карпентър. Не бил постоянно там, каза жената насреща, но можела да му остави бележка.
— Сигурно го търсите във връзка с квартирата? — попита тя.
— Да, но ще позвъня отново — отвърна Вик. — Още нищо определено не мога да му кажа, исках само да го чуя. Благодаря ви. — Затвори телефона, преди да са го попитали от кое квартирно бюро се обажда.
14
Карпентър и Мелинда пипаха много предпазливо. Измина цяла седмица, без Вик да се убеди напълно, че Карпентър е детектив, въпреки че на два пъти се виждаха — първо у тях на кафе и после у Хорас и Мери, където Мелинда го беше поканила, без да я е грижа, че гостите ще бъдат в съвсем тесен кръг — всичките им приятели вече бяха зачеркнали Уилсънови от списъка на гостите си. Тогава Хорас говори нещо с Карпентър и по-късно същата вечер Вик го попита за какво е станало дума. Разговаряли за мозъчните увреждания. А те откъде се познават с Карпентър? Вик му повтори каквото беше чул от Мелинда. Всъщност положителната равносметка от вечерта се състоеше само в едно — Мелинда прекали с любезността си към Карпентър. Явно си бяха наумили да привлекат погледите върху себе си. Вик добродушно им се усмихна. Какво целяха? Да го подтикнат към ново убийство? Така ли бяха пресметнали първия си ход?
След още десетина дни Карпентър зачести с посещенията си. Беше се настанил в бившата квартира на Чарли де Лайл, което съвсем не учуди Вик, защото очевидно беше начин да се осигури удобна тема за разговор — сега Карпентър можеше да разпитва за мъртвия Чарли колкото си иска и когото си иска. Кой ли не се обръща към новодошлия с въпроса „Къде се настанихте?“, а на Карпентър точно това му трябваше. За трите седмици престой сигурно вече беше чул поне десет мнения за нещастието. Но вероятно го беше постигнал много умело, защото нито Хорас, пито Фил казаха да ги е разпитвал.
— Запознахте ли се вече с Дон Уилсън? — попита Вик Карпентър, който тоя съботен следобед се беше отбил, за да вземе на заем ножиците за подкастряне на жив плет.
— Не — малко учудено отвърна Карпентър.
Мелинда слушаше разговора им.
— Сигурно ще се запознаете — продължи усмихнат Вик. — Жена ми много често ходи у тях. Според мен Дон ще ви допадне.
Изобщо не се съмняваше, че двамата се познават. По всяка вероятност Дон беше ходил вместо Мелинда в Ню Йорк, за да уреди въпроса с Карпентър, тъй като едно заминаване на Мелинда не би останало незабелязано толкова рядко й се случваше да пътува. Работа като тази не можеше да мине без личен контакт. А Харолд Карпентър си го биваше. Не му мигваше окото пред нищо.
— Кога започнахте да се занимавате с психиатрия? — попита Вик. Карпентър му беше казал, че бил последна година в Колумбийския университет и му оставало само да защити дисертация, за да получи докторат.
— Кога ли? Минавах двадесет и три. Малко късничко, по ме изпратиха в Корея.
— И кога прекъснахте?
Въпросът ни най-малко не го смути.
— Какво по-точно имате предвид?
— Кога прекъснахте лекциите, за да се заемете с изследванията за дисертацията?
— А, сега ви разбирам. В началото на лятото, може да се каже. Тогава тръгнах на един летен курс по психиатрия. — Карпентър се усмихна. — В моята специалност обучението няма край и човек не бива да го прекъсва, ако иска да бъде добър лекар.
За Вик отговорите му прозвучаха твърде мъгляво.
— Интересувате се преди всичко от шизофрения, нали?
— Да, би могло да се каже. Това е, знаете, най-често срещаното заболяване.