Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

На 4 октомври дойде банковата сметка и се оказа, че Вик не знае къде са отишли най-малко двеста долара. Стана му неприятно, като помисли, че може да са влезли в джоба на Карпентър, че десетдоларовата банкнота, с която Карпентър беше платил бутилката шампанско за рождения ден на Мелинда, е идела право от месечния доход на семейство Ван Алън. Бяха се срещнали на изхода на един бижутерски магазин на главната търговска улица на Уесли, откъдето Вик току-що беше купил подарък за Мелинда. Карпентър носеше две дебели книги под мишница. Вик често го виждаше с обемисти томове в ръка.

— Имате ли нещо предвид за тая вечер? — попита го Вик.

Нямал, така че Вик го покани на вечеря. Мелинда има рожден ден, обясни той, макар да беше сигурен, че Карпентър знае. Ще празнуват в съвсем тесен кръг, добави, само с Мелърови, но не се и съмнявал, че Мелинда ще се зарадва, ако дойде и той. Карпентър започна да го увърта уж от учтивост, искаше първо да се обади на Мелинда, но Вик го разколеба, за да бъде изненадата пълна. В последна сметка Карпентър прие поканата и купи шампанското.

Кауанови не можеха да дойдат, защото Фил беше заминал да чете лекции във Върмонт, а Ивлин каза, че я е налегнал някакъв вирус. Идеята да отпразнуват рождения ден беше на Вик и му струва немалко усилия, докато склони Мелинда. Тя твърдеше, че старите им приятели напоследък странели от нея, което не беше далеч от истината, но Вик й изтъкна, че въпреки всичко продължават да я канят на гости и че ако иска нещата да потръгнат, трябва и тя от време на време да ги кани. Нямаше случай Мелинда веднага да се е съгласила да поканят гости. Не че Вик го човъркаше чувството за дълг към приятелите, които често ги канеха — не и в град като Литъл Уесли, където изобщо не държаха на условностите, — а просто си мислеше, че два-три пъти в годината и те като другите могат да събират повечко хора в дома си. Но само да споменеше за гости, и Мелинда губеше ума и дума. Почваше да се притеснява, че уискито няма да стигне, че сладоледът ще се разтопи, преди да е поднесен, внезапно й хрумваше, че къщата се нуждае от основно почистване или пък че в кухнята трябва да се закачат нови пердета и дотам докарваше нещата, та Вик накрая да се откаже от идеята за гости. Дори посрещането само на двама души, при това близки приятели като Хорас и Мери, беше достатъчно, за да излезе наяве някакво нейно сподавено чувство за малоценност, за да започне да се притеснява и да се съмнява в себе си също като млада булка, която за пръв път посреща шефа на мъжа си. В тия случаи Вик я намираше някак трогателно млада и безпомощна и беше готов на всичко, за да й вдъхне увереност, макар предния месец да му е дошло до гуша от поредния й гостенин, който два пъти седмично е идвал на вечеря, без ни най-малко това да я притесни.

А присъствието на Карпентър едва ли щеше да я притесни, само би помогнало, така че Вик го беше поканил най-добронамерено. И явно не беше сгрешил, защото лицето на Мелинда светна, когато им отвори вратата в седем и половина. Хорас и Мери се обадили, че ще дойдат към осем. Карпентър й поднесе шампанското, Мелинда го пое с благодарност и го сложи в хладилника, за да се изстуди, докато му дойде редът след вечеря. Непрестанно се суетеше из къщата, надигаше чашата с уиски, през пет минути отиваше в кухнята, за да наглежда патицата във фурната, не откъсваше поглед от масата в хола, макар че всичко по нея беше в необичаен порядък: чистите пепелници, сламките за пиене, голямата купа скариди, залети с квасена сметана. И въпреки че имаше още време, беше напълно готова — тъмнозелена рокля без ръкави, златисти обувки с джувки и огърлица от парчета бял корал, която напомняше оголена челюст на тигър. На лицето й беше изписан панически страх.