Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Накор замълча за момент и после продължи:
— Калис не ви лъже. Ако тази жена, Изумрудената кралица, се държи както предполагам, нещата вървят много на зле. Калис, разкажи им за баща си.
— Баща ми се казва Томас — започна капитанът. — Човешки син, както всички тук. В един момент е станал притежател на предмети, в които има сила — древна броня и златен меч, някога собственост на един велик валхеру на име Ашен-Шугар. Баща ми е носил тази броня и меча през Войната на разлома, биел се е срещу цураните и с течение на годините се е променил. Сега вече не е човек. Той е нещо уникално на този свят — човешко тяло, изменено от духа на отдавна умрелия Господар на драконите, притежавал някога бронята и меча.
— Единствен досега — обади се Накор. — След време и Изумрудената кралица ще стане като него.
Мъжете пак замърмориха, а Калис продължи:
— Поради причини, които не разбирам напълно, характерът на баща ми се е запазил и той си остана все пак човешко създание…
— За това ще говорим друг път — отново се намеси Накор. — Аз знам защо, а тези хора няма нужда да знаят. — Той се обърна към мъжете. — Истината е проста. Томас е човек, с човешко сърце, независимо от могъществото си. Но тази жена, която се наричаше преди много време Кловис…
— Изумрудената кралица е Кловис, така ли? — викна Хатонис. — Която преди двайсет и пет години избяга заедно с Валгаша и Даакон?
— Всъщност това е само тялото й — вдигна рамене Накор.
— Въпросът е там — продължи Калис, — че пантатийците използват магията си да правят с тази жена неща, които други са направили с баща ми…
И капитанът разказа накратко как баща му, момче от Далечния бряг, успял да се добере до древната броня, която по магичен път му дала спомените и мощта на един от старите Господари на драконите.
— Накор е убеден — завърши той, — че Изумрудената кралица е смъртна жена, която някога е познавал, жена с магьоснически способности и все още човек, но подложена на промяна, много по-съществена и дълбока, отколкото баща ми е изпитал преди петдесет години.
— Тогава друг валхеру може скоро да се озове сред нас — допълни Накор.
— Не може ли баща ти да се оправи веднъж завинаги с нея, та да можем всички да се приберем у дома? — попита Биго.
— Има и нещо повече от това, че се появяват двама Господари на дракони. Нещо друго, за което не искам да говоря. — Той погледна Накор и дребният мъж кимна и каза:
— Тя още не е валхеру. Ако беше, щеше да прелети океана, яхнала дракон. Нямаше да се нуждае от армия.
— Разбрахте ли сега? — попита Калис.
— Може би не — ухили се Накор все така криво.
— Във всеки случай някои от нас трябва да се върнат в Крондор и да разкажат на принц Николас какво става тук.
— Какво ще стане, ако се завърне само един от нас? — попита Луис. — Какво трябва да каже?
Калис замълча за момент, после продължи:
— Трябва да каже следното: „Пантатийците са повели огромна войска и това, което навремето не са успели да завземат с коварство, сега ще се опитат да завоюват. Води ги жена в мантия на валхеру, която може би е способна да вземе трофея. Трябва да бъдат предупредени Томас и Пъг.“
Той изгледа лицата на мъжете, червеникави и жълти от припламващия пред тях огън, вдървени от студа.
— Само тези три неща. Това ще бъде напълно сериозно предупреждение. Могат да ви задават и много други въпроси: казвайте истината и не я разкрасявайте. Истината е единственият ни съюзник в това начинание. Но каквото и друго да бъде, непременно трябва да помните тези три неща.
— Сега — обади се Накор — ще ви помогна да разберете какво означава всяка една от тези три фрази, така че дори и да сте много глупави, за да ги запомните, да можете в крайна сметка да отговорите на въпросите точно.
Калис се обърна и заслиза по хълма, за да потърси нещо за ловуване. Чудеше се дали е успял да обясни нещата достатъчно ясно.
Зората завари треперещите от студ мъже да се спускат надолу по тесния път. Скрежът скърцаше под подметките им и всички бяха изтощени и гладни. Калис вървеше пред тях вече два дни и все още не се виждаше и следа от дивеч.
Слава на боговете, водата не беше проблем, но ако не намереха скоро храна, щяха да почнат да падат от гладна смърт. Неизчерпаемите запаси на Накор от портокали помагаха, но не бяха достатъчни, за да поддържат живота на човек в такъв климат. През деня беше студено, а през нощта — още повече, температурата беше винаги под нулата. Някои вече се оплакваха от стомашни разстройства, защото бяха яли много портокали и нищо друго.
Ерик никога не беше виждал Ру толкова бледен и знаеше, че сигурно и той изглежда така. Движеха се през сравнително рядка гора, листата бяха опадали на земята като килим.