Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Елейн беше изтеглила силите си от Андор преди седмица и двамата с Башийр бяха доволни от напредването им. Докато не откриха капана.
- Удивително е, нали? - попита тя, щом спря до Башийр.
Той я погледна и кимна.
- Нищо такова нямаме у нас.
- А Аринел?
- Не става толкова голяма, преди да стигне до Салдеа. Това е почти като океан, заседнал точно тук и разделил двата бряга. Усмихвам се, като си представя как ли са я гледали айилците след първото си прехвърляне на Гръбнака.
Помълчаха. После Елейн попита:
- Колко е зле?
- Много. Трябваше да съм го осъзнал, да ме изгори дано. Трябваше да го предвидя.
- Не можеш да предвидиш всичко, Башийр.
- Извинете, но точно _това_ би трябвало да правя.
Походът им на изток от Бремския лес беше минал според плана. Бяха изгорили мостовете през Еринин и Алгуеня и бяха избили безчет тролоци. Сега бяха на пътя, водещ нагоре по реката до град Кайриен. Башийр беше планирал да дадат решително сражение на тролоците в хълмовете на двайсет левги южно от Кайриен.
Сянката ги бе надхитрила. Съгледвачи бяха засекли втора армия тролоци на север от сегашната им позиция, която се придвижваше на изток, към самия Кайриен. Елейн бе лишила града от защитници, за да попълни армията си. Сега той беше пълен само с бежанци - в Кайриен никога не бе имало толкова много хора.
- Как са го направили? - попита тя. - Не са могли да слязат от Тарвинската клисура, нали?
- Нямаше толкова време за това - съгласи се Башийр.
- Друг Пътен портал?
- Може би. А може би не.
- Тогава как? Откъде е дошла тази армия?
Ордата чудовища бе толкова близо, че още малко и щеше да потропа на градските порти. Светлина!
- Допуснах грешката да разсъждавам като човек - каза Башийр. - Отчетох скоростта на придвижване на тролоците, но не и как мърдраалите могат да ги подкарат. Глупава грешка. Армията в горите може да се е разделила на две и половината да са тръгнали на североизток през горите към Кайриен. Това е единственото, за което мога да се сетя.
- Ние се придвижвахме възможно най-бързо - каза Елейн. - Как са могли да ни изпреварят?
Армията й разполагаше с портали. Не можеха да прехвърлят всички през тях, тъй като нямаше достатъчно преливащи, за да държат порталите отворени задълго. Само че _можеха_ да придвижват обозните коли, ранените и обслужващите лагера цивилни. Това им позволяваше да правят преходите с бързината на тренирани войници.
- Придвижвахме се толкова бързо, колкото можехме _безопасно_ - каза Башийр. - Човешки командир никога не би насилил войските си в такъв ужасен марш. Теренът, през който са минали, трябва да е бил ужасяващ - реките, които е трябвало да прехвърлят, блатата… Светлина! Сигурно са загубили хиляди от изтощение. Но Чезнещите са рискували и ето, че ни държат в клещи. Градът може да падне.
- _Няма_ да го позволя! - заяви Елейн. - Повече не. Не и след като можем да го предотвратим.
- Имаме ли избор?
- Да. Башийр, ти си един от най-великите военни умове. Разполагаш с ресурси, каквито досега не е имал никой. Драконите, Родственичките, огиерите, готови да се бият… Можеш да го направиш. Знам, че можеш.
- Показвате изненадваща вяра в мен като за човек, когото познавате отскоро.
- Ранд ти вярва. Дори когато беше почти полудял - вярваше ти.
Башийр я изгледа притеснено, после каза:
- Има начин.
- Какъв?
- Тръгваме и удряме тролоците край Кайриен колкото може по-бързо. Те са уморени. Няма начин да не са. Ако успеем да ги съкрушим бързо, преди ордата от юг да е стигнала до нас, може би имаме шанс. Ще е трудно. Северната сила вероятно иска да завземе града и да го използва срещу нас, щом дойдат тролоците от юг.
- Можем ли да отворим портали в града и да го задържим?
- Съмнявам се - отвърна Башийр. - Не и с толкова изтощени преливащи. Освен това трябва да _унищожим_ северните тролоци, а не просто да ги спрем. Ако им оставим време да отдъхнат, ще се съвземат от марша, ще се обединят с тролоците от юг и след това Властелините на ужаса ще схрускат града като ябълка. Не, Елейн. Трябва да атакуваме и да _съкрушим_ северната армия, докато е слаба. Само тогава бихме могли да удържим срещу южната. Ако не успеем, двете заедно ще ни размажат.
- Трябва да поемем този риск - каза Елейн. - Състави плановете си, Башийр. Ще ги осъществим.
Егвийн пристъпи в Тел-айеран-риод.
Светът на сънищата винаги беше опасен, непредсказуем. Напоследък - още повече. Величественият град Тийр изглеждаше странно - сградите му бяха порутени като след сто години бури. Градските стени не бяха по-високи от десет стъпки, със заоблени и загладени върхове, обрулени от вятъра. Зданията зад тях бяха само оголени основи и купчини нападали камъни.