Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
На портала не бяха издълбани кабалистически знаци, но къщата бе придобила толкова занемарен вид, че децата драскаха с тебешир по оградата и тротоара — особено около страничната стена на ъгъла — и рисуваха караконджули по вратата на конюшнята. А когато понякога мистър Таулинсън ги прогонваше, за отмъщение те изобразяваха него самия с хоризонтално щръкнали под шапката уши. Всякакъв шум секваше под сянката на този покрив. Духовият оркестър, появяващ се на улицата сутрин веднъж седмично, не издаваше никакъв звук под тези прозорци. Но винаги тези пътуващи музиканти, като се стигне до латернаджията с мизерната си малка слабоумна латерна и с глупашката трупа танцьори — автомати, валсиращи пред двукрили врати, — така заобикаляха къщата, сякаш се бяха наговорили за това, и я отбягваха като зловещо място.
Магията, тегнеща върху нея, имаше по-разрушително въздействие, отколкото магията, която някога потопява замъци в дълбок вълшебен сън, без обаче да уврежда първоначалния им приветлив вид.
Всичко в тази къща безмълвно свидетелствуваше за унило запустение. Завесите в стаите, спускащи се тежко, бяха загубили предишната си надиплена форма и висяха като смазващ покров. Хекатомби от мебели, все още струпани накуп и покрити отгоре, изнемощели като хвърлени в тъмница и забравени хора, неусетно променяха своя облик. Огледалата бяха замъглени сякаш от дъха на годините. Шарките върху килимите бяха избелели и станали неясни и объркани като спомените за незначителни случки през изтеклите години. Дъските, стряскащи се от необичайните стъпки, скърцаха и се огъваха. Ключовете ръждясваха в ключалките на вратите. По стените изби влага, а когато се очертаха и петна, картините сякаш се отдръпнаха и притаиха. В килерите се промъкна мухъл и плесен. Гнезда от гъбички пораснаха из ъглите на избите. Натрупа се прах, незнайно откъде и как, и ежедневно се обсъждаха паяците, молците и личинките. От време на време на стълбите или в някоя горна стая намираха неподвижен, черен, любознателен бръмбар, недоумяващ как се е озовал там. Нощем започнаха да се дочуват стъпките на плъхове, притичващи из тъмните входове, издълбани от тях зад ламперията.
Мрачното великолепие на парадните стаи, неясно осветени от дрезгавата светлина, проникваща през спуснатите щори, наистина създаваше представата за омагьосано жилище. За това допринасяха и лъвските лапи с потъмняла позлата, подаващи се крадешком изпод покривките; очертанията на мраморни бюстове върху поставки, зловещо открояващи се изпод савана си; вечно спрелите часовници, които, ако случайно ги навиеха, вървяха неточно и обявяваха с ударите си неземен час, необозначен върху циферблата; случайният звънтеж на полилеите, стряскащ по-силно и от сигнален звънец; приглушените звуци и спареният въздух около тези предмети, както и призрачните купища от други, покрити с плащаници и капаци и придобили причудливи форми. За тази представа допринасяше и голямото стълбище, където рядко стъпваше кракът на господаря на къщата и по което малкият му син се бе отправил към небето. Имаше и други стълбища и коридори, където никой не стъпваше седмици наред, както и две заключени врати, неразривно свързани с починалите членове на семейството и със спомените за тях, разправяни шепнешком. И всички в дома, с изключение на Флорънс, съзираха една движеща се сред мрака и уединението крехка фигура, която със своето човешко присъствие и интерес вдъхваше живот на всички неодушевени предмети.
Но Флорънс живееше сама в опустялата къща и дните се нижеха, а тя продължаваше да живее сама. Студените стени я наблюдаваха с безучастен поглед, сякаш желаеха също като Горгона да превърнат младостта и красотата й в камък.
Започна да расте трева по покрива, както и из пукнатините на основите. Около первазите поникна ронлив мъх. Парчета цимент се откъсваха от вътрешната повърхност на излезли от употреба комини и се свличаха надолу. Най-отгоре короните на двете дървета с опушени стволове бяха изсъхнали и голите клони стърчаха над листата. Навсякъде в къщата бялото бе пожълтяло, а жълтото станало почти черно и след смъртта на бедната дама домът постепенно се бе превърнал в тъмно петно на фона на дългата, еднообразна улица.
Но Флорънс цъфтеше там като прекрасната царска дъщеря от приказките. Тя общуваше единствено с книгите си, музиката и ежедневно посещаващите я учители, като се изключат Сузан Нипър и Диоген — първата, редовно присъствуваща на заниманията на младата си господарка, започна самата тя да става доста образована, а вторият, повлиян навярно от същото облагородяващо присъствие, в летните утрини полагаше глава върху перваза на прозореца и кротко примигваше към улицата, като понякога наостряше уши и хвърляше многозначителен поглед след някое гласовито куче, минаващо с каруца и непрестанно лаещо, а друг път, обладан от безпричинен яростен спомен за предполагаемия си враг наоколо, се втурваше към вратата, откъдето след оглушителен вой се връщаше в бавен тръс със свойствената си забавна благодушност и отново полагаше муцуната си върху перваза на прозореца, с вида на куче, изпълнило обществения си дълг.