Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Взехме Ашър в леглото си и по европейските стандарти ние сме любовници.
- По европейските стандарти - тя изглеждаше объркана и лицето й измести това на Мюзет. Този път изглеждаше като маска. Чувството за нещр по-голямо, по-опасно, изтласкващо това на Мюзет. От спомените на Жан-Клод знаех, че Бел физически не е много по-едра от Мюзет, но физическият размер не беше всичко при Бел Морт. - Не разбирам какво означава това „европейски стандарти”?
Жан-Клод отговори;
- Американците имат чудноватото разбиране, че само сношението между мъж и жена представлява истински секс. Всичко останало просто не се брои.
- Вкусвам истина, но го намирам за много странно.
- Аз също, но все пак е истина. - Отново сви рамене по галски. Добавих;
- Това, което Мюзет продължаваше да надушва не беше лъжа, а моето разбиране, че Ашър и аз не сме имали истинско сношение. Но можеш да ми вярваш, че всички бяхме голи и потни в леглото.
Тя обърна странното си полулице към мен. Щеше да изглежда по-страховито, ако не беше заобиколено от русите букли на Мюзет. Изгледът тип „Шърли Темпъл” никак не отиваше на Бел.
- Вярвам ти, но както сама призна не сте любовници, не и по твоите стандарти. Следователно Ашър е мой.
- Не ти пука за истината, това го забравих - казах.
Тя присви медно златистите си очи към мен.
- Не си забравила нищо, малка. Ти не ме познаваш.
- Чат-пат имам достъп до спомените на Жан-Клод. Това е достатъчно. Те трябваше да ми подскажат да не казвам истината.
Тя се приближи до мен и докато го правеше, сякаш тялото й се разгъна около това на Мюзет, така че вече не беше само лице, а и рокля в тъмно злато, по-дълга ръка, бледа длан, лакирана в медно. Движеше се като призрак, закачен над Мюзет, така че се виждаха проблясъци от другата жена отдолу. Не беше перфектно, Бел Морт не беше тук физически, но изглеждаше почти така и беше изнервящо.
Жан-Клод се беше преместил, така че по времето, когато Бел застана пред мен, докосваше гърба ми. Облегнах се на него, защото тя вече ме беше маркирала един път и то без никакво физическо докосване. Облегнах се на Жан-Клод и се преборих с нуждата да придърпам ръцете му около мен като щит.
Бел спря толкова близо, че роклята на Мюзет докосваше стъпалата ми. Призрачната рокля на Бел изглеждаше, сякаш се разливаше над обувките и се изкачваше по глезените ми. Не можех да дишам. Жан-Клод ни отдръпна назад, извън обхвата на тази зловеща сила. Придърпах здраво ръцете му около мен. Майната му, бях уплашена.
- Ако не ми пука за истината, за какво ми пука тогава, ma petite? -попита Бел.
Открих гласа си, беше задъхан и уплашен, но нямаше какво да направя.
- Аз съм ma petite на Жан-Клод и на никой друг.
- Но каквото притежава той е и мое, така че си моята ma petite. Реших да не споря по тази тема, засега. Имаше по важни спорове, които трябваше да спечеля.
- Попита ме, ако не ти пука за истината, за какво ти пука тогава?
- Oui, ma petite, попитах.
- Секс или сила, - казах, - това работи при теб. Ако можеш да ги получиш, предпочиташ и двете заедно.
- Предлагаш ми секс ли? - Тя ми измърка, но звукът ме накара да потреперя и да се притисна към Жан-Клод. Не исках да си играя с Бел, по никакъв начин.
- Не - казах, почти като шепот.
Тя протегна ръка към мен, тази тънка бяла ръка, с тъмните медни нокти, и с наслагването на ръката на Мюзет отдолу, сякаш грациозната ръка на Бел беше някаква странна свръхестествена ръкавица.
Жан-Клод пак ни отмести назад, частица от частица от сантиметър, така че пръстите с дълги нокти пропуснаха бузата ми за съвсем малко.
Бел го погледна, дългата й черна коса започна да се развява около тялото й, сякаш около нея духаше вятър. Вятър нямаше, само силата на Бел.
- Страхуваш се, че само с едно докосване ще я отнема от теб?
- Не, - каза Жан-Клод, - но знам какво може да причини докосването ти, Бел Морт, и не съм сигурен, че Анита го иска.
Беше използвал истинското ми име, нещо, което почти никога не правеше. Тъй като Бел използваше прякора ми, явно той не искаше да го прави.
Гневът й прогори въздуха пред нас като истински пламък, открадвайки кислорода от дробовете ти, правейки дишането ти невъзможно, освен ако не погълнеш горещината. Тогава те биха обгорели и ще умреш.
- Попитах ли, дали иска да бъде докосвана?
- Не - каза Жан-Клод, гласът му беше равен и почувствах как потъва настрани, дори и докато ръцете му оставаха обвити около мен, той потъваше настрани, прикривайки се в тишината, където отиваше, когато се криеше от всичко. Видях проблясък от това пространство и то беше по-тихо от мястото, където отивах аз, когато убивах. Нямаше дори и статичен шум, само абсолютна тишина.