Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Дадено! – изграчи Фенрис с пресипнал от болка глас.
Роуан стисна зъби.
– Напомнете ми после защо изобщо се занимавам с вас.
И пусна тетивата.
Стрелата полетя почти невидима през нощното небе.
И с елфическото си зрение той съзря съвсем ясно как застига целта си.
Прониза главата на съществото.
Елин се засмя тихичко, когато тялото му цопна във водата и плисъкът се видя дори от толкова голямо разстояние.
Роуан обърна свъсено лице към нея, докато под пръстите й, разперени над обезобразените гърди на Фенрис, проблясваше светлина. Погледът му прескочи към воина, сетне към Едион и той каза:
– Плащайте, кретени.
Едион се засмя, но Роуан засече сянката, която пробяга в очите на Елин, щом върна поглед към някогашния му брат по оръжие. Разбра защо бе решила да разведри обстановката, въпреки че Фенрис лежеше тежко ранен пред нея. Защото, ако Ераван вече знаеше къде се намират... трябваше да изчезват. Възможно най-бързо.
И да се молят насоките на Ролф за местонахождението на Ключалката да са верни.
***
На Едион му писваше от изненади.
Писваше му сърцето му да спира толкова често.
Както се беше случило, когато Гавриел скочи да спаси задника му от илкените. Пумата им налетя с ярост, която накара Едион да се почувства като недодялан хлапак, хванал първия си меч.
Глупавото копеле си спечели одиране по ръката и ребрата, от което изрева до небесата. За щастие, отровата по ноктите на звяра вече беше изразходена по предишните му жертви.
Но точно острият мирис на кръвта на баща му го провокира да се съживи – медният, смъртен мирис на кръв. Гавриел само му намигна и Едион забрави пулсиращата болка над едното си коляно от удара, който беше получил преди броени минути. И двамата се бориха гръб в гръб, докато не превърнаха изчадията в потрепващи купчини от кокали и плът.
После, без да каже нито дума на баща си, Едион върна меча и щита на гърба си и пое да търси Елин.
Братовчедка му още коленичеше над Фенрис и благодари на Роуан само с потупване по бедрото, когато принцът профуча край нея, за да помогне на останалите ранени. Потупване по бедрото – за изстрел, който Едион не се съмняваше, че повечето стрелци от Гибелния легион щяха да сметнат за невъзможен.
Едион остави кофата с вода, която му беше поискала за Фенрис, и опита да не изтръпне видимо, гледайки как бърше зелената отрова, сълзяща от раната му. На няколко крачки от тях баща му се грижеше за хлипащ пират – с нищо и никаква си драскотина на бедрото.
Фенрис изсъска и Елин му отвърна с болезнено пъшкане. Едион си проправи път до тях.
– Какво има?
Елин поклати глава веднъж, за да го отпрати. Той обаче остана и я видя как сключва поглед с този на Фенрис по начин, който му подсказваше, че каквото и да предстоеше, със сигурност щеше да заболи. Стотици пъти беше наблюдавал лечители и войници да си разменят същия поглед на бойното поле или в лечителските шатри.
– Защо – пророни задъхано Фенрис – просто – пак се задъха – не ги разтопи?
– Защото исках да им изкопча малко информация, преди ти да се развихриш, нагло елфическо копеле такова.
Тя отново стисна зъби и Едион сложи ръка на гърба й, знаейки, че отровата е в болезнен досег с магията й, докато се мъчеше да я изцеди от тялото на воина. Тя се притисна леко към дланта му.
– И без твоя помощ ще се възстановя – отсече сипкаво Фенрис, доловил напрежението й. – Върви да помогнеш на другите.
– О, я да мълчиш! – озъби му се тя. – Всичките сте просто нетърпими. Онова нещо имаше отрова по ноктите си...
– Другите...
– Кажи ми как действа твоята магия. Как е възможно да прескачаш от място на място?
Хитроумен, лесен начин да съсредоточи вниманието му другаде.
Едион огледа палубата, за да се увери, че някой друг не се нуждае от помощта му, и се зае да попива кръвта и отровата, струящи от гърдите на Фенрис. Сигурно болеше ужасно. Непрестанното пулсиране в крака му вероятно беше нищо в сравнение с неговите мъки.
– Никой не знае откъде идва, нито какво представлява – заразказва Фенрис между плитки глътки въздух, свивайки и разпускайки пръсти до тялото си. – Но ми позволява да прескачам от място на място. Само на кратки разстояния, и то едва броени пъти, преди силите ми да се изтощят, но... доста ме е улеснявало на бойното поле. – Той изпуфтя през стиснати зъби, когато външните ръбове на раната му започнаха да се протягат един към друг. – Като изключим това, нямам други дарования. По-бърз съм, по-силен и по-лесно оздравявам от повечето елфи, но нямам извънредни умения. Мога да браня с невидим щит себе си и други, но не и да подчинявам природните стихии на волята си.