Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Ръката на Елин потрепери леко над раната му.
– От какво е щитът ти тогава?
Той пробва да свие рамене, но неуспешно. Гавриел се обади от мястото си над хленчещия пират.
– От арогантност.
Елин изсумтя и без да откъсва очи от раната на Фенрис, рече:
– Значи си имал чувство за хумор, Гавриел.
Пумата на Доранел я възнагради с хитра усмивка през рамо. Рядко срещаната, сдържана версия на широките усмивки, типични за Едион. Веднъж Елин го беше нарекла Чичо Котарак, но Едион толкова злобно й бе скръцнал със зъби, че не беше посмяла да използва прякора друг път. Гавриел обаче бе отвърнал на същата шега с търпеливата въздишка, която като че ли пазеше само за нея и Фенрис.
– Такова чувство за хумор се проявява едва веднъж на цял век – програми Фенрис, – така че дано се Обезсмъртиш, иначе му ставаш свидетел за пръв и последен път. – Елин се засмя, но усмивката й бързо посърна. Нещо студено и лепкаво се размърда в стомаха на Едион. – Извинявай. – Добави Фенрис и изтръпна или от думата, или от болка.
Преди Едион да се замисли по-сериозно върху чутото, Елин попита:
– Откъде произхождаш? За Лоркан знам, че е бил копеле от бедняшкия квартал.
– После стана копеле от двореца на Майев, така че не го мисли – подсмихна се Фенрис, макар и бронзовото му лице да беше пребледняло. Устните на Елин се извиха в усмивка. – Ние с Конал сме синове на благородници от югоизточната част на кралството й.
Той изсъска от болка.
– Ами родителите ти? – поинтересува се Едион, забелязвайки, че на Елин й е трудно да води разговора.
Беше я виждал да лекува малки драскотини и да затваря раната на Манон в продължение на дни, но...
– Майка ни беше воин – отговори измъчено Фенрис. – И ни отгледа като такива. Баща ни също беше воин, но често отсъстваше от дома, все беше по фронтовете. На нея се полагаше да брани дома и земите ни. И да служи на Майев. – И двамата задишаха още по-тежко и мъчително. Едион застана така, че Елин да отпусне цялата си тежест на ръката му въпреки болката в подутото му коляно. – Когато с Кон бяхме на по трийсет, вече изгаряхме от нетърпение да я придружим до Доранел, да разгледаме града, да срещнем кралицата и изобщо... да се отдадем на онова, което правеха всички млади елфи, разполагащи с пари и младост. Само че веднага щом ни зърна, Майев... – Този път му трябваше повече време да си поеме дъх. – Нещата не потръгнаха на добре.
Едион знаеше останалото; Елин също.
И последната зелена слуз се изля от гърдите на Фенрис. А Елин продума:
– Тя е наясно, че ненавиждате клетвата си към нея, нали?
– Да – потвърди той. – И несъмнено ме е изпратила тук, за да ме изтезава с временна свобода.
Ръцете на Елин трепереха, тялото й се тресеше до дланта на Едион. Той преметна ръка през кръста й.
– Съжалявам, че си обвързан по такъв начин с нея – скалъпи тя.
Раните в гърдите на Фенрис започваха да се затварят. Роуан дойде при тях, сякаш почувствал, че й прималява.
Фенрис вдигна сивкаво, изопнато лице към принца, а после се обърна към Елин.
– Това сме родени да правим: да браним, да служим и боготворим. А Майев ни предлага... насмешливо подобие. – Той огледа бавно зарастващите си рани. – Това зове елфическата ни кръв, това ни води в света. И към него се стремим, макар и да го крием.
Бащата на Едион беше застинал над ранения пират.
Едион, изненадвайки дори себе си, попита Гавриел през рамо:
– А ти смяташ ли, че службата за Майев отговаря на нуждите ви, или си на неговото мнение?
Баща му примигна – по-голяма проява на изумление не можеше да очаква от него – и стана на крака, оставяйки изцеления моряк да спи. Едион понесе първичния удар на карамеления му поглед, но опита да не се поддава на надеждата, която блестеше в очите на Пумата.
– Аз също произлизам от благородническо семейство. Най-малкият съм от трима братя. Нямаше да наследя нито имоти, нито титла, затова реших да стана воин. Впоследствие привлякох вниманието на Майев... и предложението й. Не познавах... не познавам по-голяма чест от това.
– Не отговори на въпроса ми – рече тихо Едион.
Баща му раздвижи смутено рамене.
– Съжалих само веднъж. Само веднъж исках да се откажа от службата си за нея.
Пумата не довърши, ала Едион се досещаше какво им бе спестил.
Елин отметна кичур коса от лицето си.
– Толкова много ли си я обичал?
Едион се постара да прикрие благодарността си, задето бе попитала вместо него.
Гавриел сви ръцете си в юмруци и кокалчетата им побеляха.
– Тя беше ярка звезда във вековете на мрак. Готов бях да я последвам до всички краища на света, стига да ми позволеше. Но тя не ми разреши и аз уважих желанието й да стоя настрана. Да не я търся. Затова отидох на друг континент и си забраних да поглеждам назад.