Хюрем. Московската наложница

— Такива са мъжете, знам ги аз!

Сватбеното тържество бе великолепно. Хюрем за първи път виждаше подобно нещо. Целият дворец бе осветен от фенери. Всички жени се смееха и танцуваха весело, имаше голяма гощавка. Жените бяха само от страна на булката, защото младоженецът нямаше семейство. Тази вечер Хюрем непрекъснато се сещаше за собствената си самота. За това, че също си няма никого. Ако и тя се омъжеше, на нейната сватба ще присъства само страната на мъжа. Хърватският чакал нямаше семейство, но и тя беше без близки и роднини. Но поне съществуваше една утеха — така или иначе, никога нямаше да се омъжи.

Сватбата на Любимеца Ибрахим и Хатидже султан продължи десет дни. Жените празнуваха в двореца, а мъжете — в сарая. Хюрем се пръскаше от яд, защото султан Сюлейман го построи за Ибрахим, когото наричаше „приятел мой, побратим мой, притежател на печата ми и главнокомандващ войската“. Както бе прието, на седмия ден Ибрахим дойде в двореца на Сюлейман, за да вземе момичето. Падишахът го прие в голямата зала, чиито стени бяха покрити с плат със сърмени нишки. Джафер ѝ беше разказал още тогава какво се беше случило там:

— Любимеца Ибрахим поднесе на владетеля ни шербет в пищна чаша, изработена от цял тюркоаз. Освен това намигна на падишаха — значи, в чашата не е имало шербет, а изтънчено вино. А пък падишахът ни подари на Ибрахим девет туга[82] от конски косъм.

Хюрем възнегодува: „И таз добра, да му беше дал направо още два туга. Нали пред падишаха вървят по единадесет туга, та поне да беше изравнил тези на зет си със своите. И бездруго този чакал се превърна във втори падишах!“.

През последния ден на сватбата се случи още нещо нечувано. Сюлейман почете сватбата на сестра си и приятеля си, отивайки в двореца на Ибрахим като обикновен гост. Вечерта, когато се върна от тържеството, младият падишах каза щастливо на Хюрем:

— Брат ни много ни учуди.

Опитвайки се да потисне вълните на гняв и ревност, които се надигаха в нея, Хюрем изчурулика кокетно:

— Вече трябва да свикнете да наричате Ибрахим паша зет, Ваше Величество.

Но Сюлейман не обърна внимание.

— Знаеш ли, Ибрахим е покрил едната страна на входа на сарая си със златна коприна, а другата — със сребърна.

А собственият дворец на падишаха бе с каменни стени. Но това не му правеше впечатление.

Хюрем много искаше да отбележи, че зет му отсега го задминава по богатство, но успя да се сдържи. Втората капка отрова трябва да е по-силна от първата, за да бъде смъртоносна. Потърпи, Хюрем!

Когато каретата спря с трясък, Хюрем се отърси от тези мисли. Навън говореха припряно. Тя веднага открехна завеската. Все още не се бе съмнало. Бяха пред един хан. Пред тях имаше три пищни карети и няколко конници. Един човек извика някого, когото Хюрем не можеше да види.

— Да прекараме нощта тук.

Божичко господи! Мъжът говореше на руски!