![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
В този момент Михримах откри какво е онова непрекъснато стряскащо мозъка й усещане. Беше една-единствена думичка, произнесена от устата на Есма. „Моят Али“! Така каза тя в един момент, когато говореше за своя любим. „Моят Али“!
Обзе я трепет. Колко топлота, каква сърдечност и съкровеност. А аз какво мога да кажа? – проряза мислите й този въпрос. – Да беше Исмаил, щях да го назова „Моят Исмаил“. А аз трябва да го изтръгна от сърцето си. Какво ще казвам за другия? Моят Рюстем ли? Боже господи, без капчица чувство!“
За нея нямаше да има повече мъж, за когото щеше да казва „моят“!
Завидя на Есма.
„Я се виж – аз, дъщерята на султан Сюлейман! – изпъшка тя. Дори душата ми е по-бедна от тази на гувернантката. Тя си има своя Али, аз...“
– Оттук! – мушна се в храсталака Есма. – Внимавайте да не си издирете лицето, очите, пази я Аллах!
Тя разтвори храстите, Михримах се наведе да мине през тях и да се промъкне през отвора на стената, но изведнъж я осени някаква мисъл тя пак се изправи.
– Есма!
Момичето се огледа с тревога наоколо – не трябваше да се бавят, всеки момент можеше да ги види някой, но все пак откликна:
– Заповядайте, красива моя принцесо!
– Искаш ли да ти върна свободата?
Настъпи потресаващо мълчание.
Есма погледна слисано господарката си. Да я освободи? От робството? Кой не би го желал? Това значеше спасение! Нещо като да се родиш за втори път. „Не! – издигна глас в душата си. – Нещо като да отидеш в рая! Да свалиш рая на земята! Да се събереш с любими. Да се смееш, когато поискаш, да плачеш, когато поискаш, да говориш колкото си поискаш, когато си поискаш. Може би да гладуваш, но си щастлив... Кой не би го поискал?“ В момента не можа да откъсне очи от погледа на Михримах. Искаше да разбере какво се крие в този въпрос. Явно не го беше направила, за да я накара да се хвърли в краката й и да отговори: „Искам! Разбира се, че искам!“. Дали заради днешните събития принцесата вече я беше отписала? Щеше да я махне от главата си, защото е знаела, че любимият й е болен от епилепсия, а на всичкото отгоре не й го е казала? Наказание ли беше това? Зачеркваше с един замах някого, който седемнадесет години й е служил предано и на когото разправяше, че е най-съкровената й приятелка, че е нейната посестрима в сълзите?
Михримах видя как Есма ококори докрай очи, как се опита да задържи напиращия плач.
– Омръзна ли й на красивата моя принцеса да се занимава със своята Есма? – промълви гувернантката.
Михримах обърна глава на другата страна, за да не види сълзите й, за да не прочете в очите й какво си мисли. Есма разтвори храсталаците и помогна на господарката си да се провре през дупката и да стъпи в градината на двореца.
Облякоха донесените от Хюсрев кафтани и вече без притеснение пристъпваха така, все едно се връщаха от разходка в парка.
В този миг Михримах проумя, че въобще не можеше да си представи живота без Есма. Сигурно и Есма не беше допускала, че може да живее без нея, дори и след като сърцето й беше пламнало по Али. Кой не би дал да бъде гувернантка на принцесата. Щедростта на господарката й, на майка й нямаше граници. Облечеше ли веднъж някоя дреха, втори път не посягаше към нея. Но когато се намеси и любовта... Докато не й върнеха свободата, тя не можеше да се събере със своя любим Али.
„Сложна работа! – мина й през ума. – Аз не мога без Есма. Тя пък не може – без Али“.
Когато стигнаха до Розовата градина, внезапно реши: „Трябва да намеря някакъв начин. Непременно трябва да намеря!“.
Малко преди Михримах и гувернантката й да стигнат дотук, през дупката, откъдето те се провряха преди малко, се провря още някой. Голямата черна сянка едва успя да припълзи в градината.
***
Този ден поднесе на Михримах поредния сюрприз в момента, когато отвори вратата на стаята си и се озова срещу Хюрем.
– Валиде?
Майка й не можа да се стърпи и след втория езан развя припряно полите си към покоите на принцесата. Нахълта в стаята й и разпъди прислугата:
– Хайде, свободни сте! Кой каквато работа има, да си я върши. Ние искаме да останем малко насаме.
Изрече го така, все едно с думичката „ние“ искаше да подчертае, че иска да бъде насаме с дъщеря си. Прислугата мислеше, че принцесата не е напускала стаята от сутринта. Кой знае защо и Есма не се мяркаше наоколо. А пък Кара Хюсрев все още не беше разрешил на момичетата да припарват до вратата на принцеса Михримах.