![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Джафер се върна назад, откъдето беше дотичал. Започна да следи момичетата с повишено внимание, за да не ги изпусне пак от поглед.
Михримах и Есма вървяха известно време в пълно мълчание. Михримах се изненада, че въобще не изпита разочарование, задето не можа да види с моряка на своите мечти и не можа да му каже каквото си беше намислила. Усещаше някаква лекота, някакъв покой. Не й беше мъчно, напротив, радваше се, че се отърва не толкова от позора си, колкото от опита да навлече на Есма и Али Ипекчи непоправимо зло.
Есма си мислеше: „Слава тебе, Аллах! Преродих се!“ Но умираше от любопитство да разбере какво се е случило. Най-накрая не се сдържа:
– Имам ли право да попитам какво стана?
Михримах и без това душа даваше да й разкаже. Щеше да се пръсне, ако не го споделеше. Какво наистина се бе случило?
– Дори не можах да му кажа каквото исках, Есма! Изгони ме!
– За какъв се има този голтак, че да гони моята господарка, принцесата!
– Но е така! Изгони ме, ето на! Така и не успях да му кажа каквото исках.
– И какво щяхте да му кажете?
Михримах за миг се отнесе.
– Отвлечи ме, отведи ме оттук! – това щях да му кажа, Есма. Качи ме на някоя платноходка, открадни ме! Не искам нито богатства, нито дворци!
Сети се, че когато отиваха към шадравана, нейната дадъ подвикна подире й: „Недей да искаш от него това, което си намислила!“.
– Ти знаеше ли какво щях да му кажа?
Есма поклати глава и каза само:
– Страхувах се.
– Знаеш ли, Есма, той беше направо полудял! – отрони Михримах. Първо ми каза: „Ела! Още една крачка. Още една крачка“. Но не беше неговият глас. Въобще не ми прозвуча като гласа на Исмаил от оня ден, когато се качвахме на лодката. Тогава гласът му беше мек, гальовен. Но одеве, одеве... – Замълча, не можа да произнесе думата. – Като че ли съскаше.
Гувернантката й настръхна.
– Да не ти идва на главата такова нещо! Като змия ли?
– Затова се стъписах. Изплаших се, да не би зад шадравана да се е притаил някой друг. Непрекъснато настояваше да отида. Но изневиделица извика: „Спри!“ Това беше съвършено друг глас. Все едно съскащия си е отишъл, а е дошъл Исмаил. „Спри!“, повтаряше непрекъснато той. „Недей, Михримах, недей да идваш насам!“
– Господи! Каква е тази работа?
– Не знам! Нищо не разбрах! „Умолявам те, принцесо моя! Духът на Алехандро ще ме обладае всеки миг! Бягайте!“ За бога, ако това не са някакви налудничави безсмислици, какво друго ще да са, би ли ми казала!
Момичето за миг се разсея, тръсна глава и отвърна:
– Той и без това... – Усети се и тутакси млъкна. Но още докато сама се ругаеше: „Да си беше стискала езика зад зъбите!“, господарката й я дръпна за ръката.
– Защо млъкна? Какво щеше да кажеш?
– А, нищо! Защо да съм млъкнала. Така си е думата.
– Какво означаваше въпросното „той и без това“? Нямаше отърване. Мина й през ума: „Може би така ще е по-добре!“. Михримах трябваше да узнае истината. Особено след удара, който й бе поднесен днес. След като беше изгонена от човека, когото щеше да моли да я отвлича! Сгреши, че не я предупреди още в началото.
– Такова... – измънка с унил глас. – И без това той...
– Еее?
– И без това той имал една болест! – изстреля го на един дъх и със стиснати очи. Приготви се за свършека на света.
– Какво?
Не отговори.
– Болест ли? Това пък какво е? Каква болест?
– Не знам. Болен бил. От епилепсия.
НОВИЯТ ДВОРЕЦ – ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА
Михримах се прибра в двореца, без да проговори. В ума й пулсираха изречените от Есма думи: „епилептик“, „болен“.
Даваше си сметка колко дълбоко е потресена, но в същото време все повече нарастваше и радостта й, че се спаси от позор и че отърва без последствия Есма и Али от ужасното зло, към което ги тласкаше.
Наистина, ако беше минала от другата страна на шадравана, по нищо нямаше да се отличава от Фирдевс. Слугинята й се беше срещнала тайно със своя любовник съвсем близо до банята. И тя щеше да се срещне с Исмаил съвсем близо до шадравана. Можеше да не й се случи онова нещо. А можеше той да й се нахвърли! Как да познае какво щеше да му хрумне на един прекарал живота си сред моретата и по затворите мъж, щом види някое хубаво момиче? Още повече, ако това момиче по собствена воля е дотичало презглава при него. Ако го е помолило: „Отведи ме оттук, Исмаил!“ Без съмнение той щеше да го направи – ако не там, то на някое друго място.