Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Тогава нямах възможност да ви благодаря!

Алехандро усети как кръвта му кипна: „По дяволите! Стига си плямпала, ами направи още две крачки! Само две крачки!“

– Вие ме пазите, нали? Нищо не виждам пред себе си. Ако ви помоля, ще ми подадете ли ръка? Както тогава! Когато се хванах за ръката ви, аз се почувствах уверена!

Силуетът се раздвижи. Разбра, че тя си подава ръката. Идва, идва.

В този миг се случи нещо потресаващо.

– Спри! – викна той към силуета. – Недей! Не идвай насам!

В поставения от Алехандро смъртоносен капан сега стоеше Исмаил. Духът бе поел от ума контрола над плътта. Мозъкът му заповяда да замахне с тази кама и да пререже гърлото на врага, обаче ръката му увисна безсилна надолу и той не можа да я помръдне повече.

Задиша тежко. Изстена:

– Михримах! Недей, недей, недей да идваш, принцесо моя! Не знам дали ще успея да го спра! Недей, умолявам те!

Сърцето на Михримах се сви на топка, без малко щеше да изскочи - то и бездруго беше изтръпнало от разкаяние и страх. Силуета й замръзна на място. Свлече се върху последния откъм неговата страна каменен чучур. Есма я видя и се притече с вик:

– Боже господи!

Докато изправяше Михримах, тя също чу молбите, които идваха зад шадравана.

– Моля ви, принцесо! Махнете се оттук! Веднага! Алехандро може да ме обладае всеки момент! Бягайте! Бягайте от мен!

Есма я задърпа настрани от това място, в същото време притича и Али. Жените пред дюкяна му също разбраха, че при шадравана става нещо.

– Изведнъж й прилоша! – обясни им Есма.

Престори се, че пръска челото на Михримах с вода от чучура. После й каза:

– Ела! Да се махаме!

Михримах тръгна, стиснала ръката на гувернантката си, а в това време любопитните моментално се разпръснаха пак по щандовете за платове. Всички се върнаха към своите занимания. Една възрастна жена отговори на онези, които подпитваха какво се е случило:

– Бременна била. Припаднала горкичката! Що ще на чаршията бременна жена? Ето я днешната младеж! Разбира ли от дума?

Али Ипекчи не загуби и минута време. Бързо си влезе в дюкяна. Не искаше дори да погледне как ще се изниже оня човек. Само си повтаряше: „Отървахме се! Отървахме се! Ангелът на смъртта прелетя покрай нас и отлетя!“.

Когато стигнаха до ъгъла на „Шадраван Чъкмаз“, Михримах за секунда погледна към гувернантката си.

– Той дори не ме чу, Есма! – отрони тежка въздишка тя. – Не ме чу.

– Ами като не те е чул, нека да не е, принцесо! И какво щяхте да правите в оная тъмница. Пази боже!

Завиха зад ъгъла и бързо закрачиха в потока от жени. Точно тогава тя видя човекът, който тичаше сред движещите се в отсрещната редица мъже. Обърна се към един от дюкяните – да не го забележат. Фенерите осветиха лицето на главния евнух Джафер. „Слава на Аллах! – си рече той – Изгубих ги от поглед само заради караницата между двамата хамали. Сигурно не е било за повече от минута. Че какво ли пък може да се случи за една минута? Не си заслужава Хюрем ханъм да се страхува толкова много!“ Известно време наблюдаваше дали някой не следи момичетата. Такъв не се виждаше никъде наоколо. Най-вероятно на принцесата й се е приискало, щом имаше разрешение от нашата валиде, да се отбие в чаршията и да си купи някои неща. Естествено, гувернантката й също не е имала нещо против.