Приключенията на Казанова

— Но това е вярно, все пак аз мислех, че той ще се смее, както видях Ваше Превъзходителство и уважаемата госпожа да се смеят. Обзалагам се на сто цехина, че глупакът ще оздравее и понеже има генерала на своя страна, ще се радва на измамата си. Едва мога да дочакам да видя как ще го третират като принц и как ще ухажва госпожа Сагредо.

При тази забележка госпожа Ф., която не обичаше госпожа Сагредо, избухна във висок смях и докато слизахме от колата, господин Д. Р. ме покани да се изкача заедно с тях горе. Той беше придобил навика следобед да остава още половин час на четири очи с нея. За първи път красивата двойка допускаше трети. Удовлетворението получих, но което съумях да скрия, не можеше да ми попречи да бъда весел и да придавам смешен характер на всички мнения, които дамата и господинът изказваха.

Нашето приятно трио трая четири часа и ние се завърнахме чак към два часа сутринта в двореца. Едва през тази нощ госпожа Ф. и господин Д. Р. ме опознаха. Госпожа Ф. каза на господина, че никога досега не се е смяла толкова много. Аз обаче открих в нея толкова ум и веселост, че се влюбих окончателно и си легнах с убеждението, че за в бъдеще не би ми било възможно да се преструвам на равнодушен.

Когато се събудих на следния ден, новият войник, който ме обслужваше, ми каза, че ла Вальор бил по-добре и докторът обяснил, че бил вън от всякаква опасност. На масата говореха за това, аз обаче не казах нито дума. На втория ден генералът даде заповед да го сложат в една прилична стая, дадоха му един лакей и хубави дрехи и тъй като глупавият главен проведитор му направи посещение, всички адмирали счетоха за свой дълг да сторят същото. Прибави се също и любопитството и се възцари истински бяс по новия принц. Господин Д. Р. последва течението и след като госпожа Сагредо беше сложила началото, всички дами искаха да го видят, освен госпожа Ф., която, смеейки се, ми каза, че щяла да отиде едва тогава, когато аз проявя услужливостта да я представя. Помолих я да ме освободи от това. На дангалака дадоха титла „сиятелство“ и чудноватият херцог наричаше госпожа Сагредо своя принцеса. Господин Д. Р. искаше да ме придума да отида и аз там, но му обясних, че съм казал твърде много, за да имам низостта или смелостта да си противореча. Цялата измама би била бързо открита, ако някой имаше кралския алманах, където се намира родословието на всички княжески родове, но случайно никой не притежаваше такъв, а френският консул, един глупак, каквито ги има много, не беше осведомен. Осем дни след своето преобразяване глупакът започна да си проличава. Той се хранеше обед и вечер на масата на генерала и всяка вечер присъствуваше в обществото, където вследствие своята неумереност редовно заспиваше. Въпреки това все още го считаха за принц, и то по две причини: първо, защото очакваше без никакъв страх съобщенията от Венеция, където главният проведитор беше писал веднага след случката; второ, понеже искал от епископа да накажат свещеника, който беше издал тайната му, като е нарушил изповедната клетва. Бедният свещеник беше вече в затвора и генералът нямаше сили да го защищава. Всички адмирали бяха поканили новия херцог на обяд. Господин Д. Р. обаче не се осмеляваше да се реши на това, тъй като госпожа Ф. му беше казала изрично, че в този ден щяла да се храни в къщи. Аз от моя страна му обясних напълно почтително, че в деня, в който той би го поканил, ще си позволя волността да се храня на друго място.